— На друго пасище. Оттатък реката.
— Каква порода са кравите? Херефордска ли?
— Да, има и ангъска. Чудесни добичета. Лошото е, че… — поде Корбет, но не се доизказа, задъхан от усилията, които трябваше да хвърли, за да опъне бодливата тел.
— Дайте на мен.
— И сам ще се справя.
Джак забеляза, че лицето на по-възрастния мъж е станало мораво от усилието, но си замълча.
— Та какво е лошото? — подхвана той отново предишния разговор.
— Напоследък се навъдиха прекалено много вегетарианци — отвърна Корбет и закова и последния гвоздей.
— Да, това си е бич за всеки скотовъдец.
Джак пусна колеца от кедрово дърво, свали шапката и започна да си вее пред лицето с нея. Корбет се пресегна да свали термоса, който бе окачил на един чеп на близката топола. Преди да отпие, го подаде на Джак.
— Първо вие — рече му той.
Корбет отпи направо от гърлото и пак подаде термоса на другия мъж.
— Къде сте работили? — попита домакинът и пак попи с носната кърпа потта по лицето си.
Джак запуши термоса и го върна на клона на тополата.
— Къде ли не.
— А във ферма?
— Работил съм като всякакъв.
— Значи имате много препоръки.
— Не, господине. Нито една.
Корбет се подсмихна, ако това изобщо можеше да се нарече усмивка.
— Не може да ви се отрече, господин Сойър, доста нагъл сте.
— Наричайте ме Джак. Защо мислите така?
— Ами защото искате работа, а не носите препоръки.
— Сигурно просто трябва да ми повярвате.
— А, не е толкова сигурно — отсече Корбет и се наведе да събере инструментите. Подреди ги старателно в металната кутия, изправи се, свали и термоса и погледна Джак право в лицето. — Признателен съм ви, че сте помогнали на Ана с колата, след като й е създавала неприятности. Но няма да ви взема на работа.
Сетне тръгна през пасището, а Джак го последва.
— Имате ли нещо против да ви попитам защо?
— Не, нямам нищо против да питате. Нямам нищо против и да ви кажа. За пръв път ви виждам очите. Бихте могли да ме оберете.
— Ще е глупаво. Ако смятах да го правя, нямаше да ви се представям.
— Трябва да мисля за Дейвид и Ана, нося отговорност за тях.
— Това, че ще ме вземете на работа, няма да изложи на никаква опасност и вас, и тях.
— Откъде да съм сигурен?
Джак хвана другия мъж за ръката, за да го спре. Корбет погледна дланта му и той веднага го пусна.
— Добре де, не ме познавате. За вас съм непознат, паднал сякаш от небето. Вчера напуснах работата си в Корпъс Кристи. Ако държите на препоръките, можете да се обадите на шефа ми там.
— А защо напуснахте?
— Там ми омръзна. Така живея.
— Както гледам, човек трудно може да разчита на вас, а, господин Сойър?
Корбет отново тръгна през пасището. Джак и този път не се поколеба и го последва.
— Докато съм при вас, всеки божи ден ще работя от тъмно до тъмно. Мога да върша всякаква работа — не се гнуся от нищо, което не е незаконно. Бил съм готвач в заведение за бързо хранене и екскурзовод на летовници, решили да половят риба. Гледал съм коне, доил съм кози, мил съм чинии, чистил съм клозети, веднъж, когато наистина нямах какво да ям, за кратко съм бил дори сводник на евтина проститутка.
Корбет спря и се извърна към него.
— Така си е, господин Корбет, вършил съм доста неща, от които се срамувам. Но я ми покажете човек, който не го е правил? Може да съм всякакъв, но не и крадец, Бог ми е свидетел. Няма да ви ограбя. За нищо на света не бих причинил зло на вас, на снаха ви и на момчето. Всъщност дори трябва да сте доволен, че във фермата има още един мъж, който да я държи под око.
Това беше козът, който Джак бе очаквал да изиграе, и надеждите му се оправдаха. Бе привлякъл вниманието на по-възрастния мъж, а сега усещаше как той омеква. Затова беше изненадан и много разочарован, когато Корбет и този път поклати глава.
— Съжалявам, господин Сойър, но няма да ви взема на работа.
— Какво да направя, за да размислите?
— Нищо. Не ми е по джоба да ви наема.
Джак грейна в усмивка.
— А, сигурно. Аз струвам доста скъпо. Но бихме могли да се споразумеем. Търся си жилище.
Корбет издаде звук, който би могъл да мине и за смях.
— Вие за луд ли ме мислите?
— Не ви предлагам да ме подслоните в къщата. Но какво ще кажеше за стария фургон откъм северната страна на конюшнята? Защо да не се настаня в него?
Корбет погледна по посока на фургона.
— Стои празен от години. Живяхме в него с жената, докато строяхме къщата. Съборихме старата къща и искахме да вдигнем новата на същото място. Беше преди близо четирийсет години. Мислех да дам фургона за вторични суровини, но все отлагах. Сигурно вече се разпада.
— Има ли вода и ток?