Джак не му отговори — знаеше, че той го предизвиква, за да си намери повод да го убие. Вероятно смяташе да го убие при всички положения, но докато Джак имаше възможност да протака, имаха някакъв шанс да избягат или да се измъкнат.
Ана не сваляше очи от него — следеше, доколкото можеше по устните, разговора му с Хърболд. Джак се надяваше тя да вижда и дясната му ръка, която бе отпуснал при колана си и с която й правеше знаци. Пръстите му изписваха думата буква по буква, съвсем бавно, та той да не привлече вниманието на другия мъж.
За да печели време и да разсейва Карл, Джак отбеляза:
— Брат ти го няма с теб.
После изобрази със знаци буквата „Н“.
— Не днес Сесил не успя да дойде.
— Къде е? — попита Джак и изписа буквата „О“.
Усмивката на Карл помръкна.
— Сигурен ли си, че не си ченге? Задаваш прекалено много въпроси за неща, които не ти влизат в работата.
Джак се надяваше да залисва Карл, докато Ана забележи знаците му и разбере какво иска да й каже. „Ж“.
— Пък аз реших, че Сесил е мъртъв.
— Затваряй си устата!
— Защо, Карл? — започна да се заяжда Джак. — Защо ставаш толкова докачлив, когато те питам за по-големия ти брат? Какво си направил. Сигурно си го убил, за да си сложиш в джоба и неговия дял от парите, дето ги задигнахте при банковия обир.
Другият мъж насочи пистолета към него.
— Слушай, мой човек! Предупреждавам те! Казах ти вече да замълчиш.
Джак не си правеше илюзии — съзнаваше прекрасно, че Карл е много опасен. Но и най-закоравелият престъпник си имаше ахилесова пета. И той я бе намерил още от първия опит. Дори такъв изпечен убиец като Хърболд изпитваше ужасни угризения на съвестта, задето е убил брат си.
Дори и да бе забелязала знаците, които Джак й правеше, Ана не се издаде с нищо. Той започна отново. „Н“.
— Ами момичето? Как се казваше? Касиерката, дето ви помогна при обира. — „О“. — Къде е и тя, Карл? Или и нея я…
Карл зашлеви с опакото на ръката Ана по лицето.
Направи го толкова злобно и неочаквано, че за миг всички онемяха. После Дейвид се разпищя, Карл се изсмя, а Джак не си позволи да даде воля на гнева си, защото Хърболд бе насочил пистолета право към гърдите му.
— Точно така, всезнайко такъв. А си продължил да ми дрънкаш разни глупости, а съм я ударил отново. Това като начало. — Ана беше притиснала ръка към разкървавената си устна, но инак стоеше с високо вдигната глава и гледаше високомерно престъпника. — Или дали да не й го начукам отзад, а вие с момчето да погледате? Да, сега, като се замисля, това ми харесва повече.
Джак беше безсилен. Ако дадеше на Карл някакъв повод да го убие, онзи щеше да го направи, без да му мигне окото. Не биваше в никакъв случай да избухва, но се искаше да напрегне цялата си воля, за да се спре и да не сграбчи за гръкляна този негодник.
Поемеше ли си въздух, го пронизваше непоносима болка. Болеше го дори да говори, но гласът беше единственото оръжие, с което разполагаше.
— Наистина не си поплюваш, Карл. На кого си го изкарваше, докато беше в затвора? Там няма жени и деца.
Карл въздъхна тежко, поклати глава и изцъка.
— Стига съм се правил на добричък! — рече той и веднага сграбчи Ана за косата, после я повали на колене.
На Майрън му беше горещо. Смъкна стъклата на прозорците, но в автомобила пак беше задушно като в баня, защото нямаше никакъв вятър. Слънцето печеше през предния прозорец и Майрън беше плувнал в пот. Вече бе изпил цели три кока-коли. Карл му беше казал да не мърда от колата. Щом не можеше да слезе дори да се изпикае, по-добре да не се налива с тази кока-кола, макар че умираше от жажда.
Освен това му беше и скучно. От скуката пък го караше на дрямка. На два пъти се беше унасял, но после бе отмятал рязко глава, усетил сърбеж по тялото си.
Ако заспеше и оставеше парите без надзор, Карл щеше да се вбеси и да започне да му вика „олигофрен“. А Майрън не искаше Карл да се ядоса. Карл му беше приятел. Не биваше да го подвежда.
Но му беше топло и скучно. И малко го беше страх.
Бе минало доста време, откакто Карл го беше оставил сам. Беше обяснил, че имал да върши някаква работа.
— Нали помниш какво ти казах, Майрън? Че щом се измъкна от затвора, трябва да свърша две неща.
— Да очистиш кретените, заради които са те тикнали в пандиза.
— Точно така. Е, един вече го пречуках. Остават още двама.
Карл бе проверил револвера и бе завъртял барабана. Майрън обичаше да гледа как Карл го прави, защото той приличаше на каубоите от филмите. А Майрън си падаше по каубойските филми.
— Няма да се бавя.
Но ето че се бавеше. Трябваше да се е върнал отдавна. Ами ако му се е случило нещо? Ако са го заловили? Ако не дойдеше никога вече?