Емъри Ломакс така и не можеше да проумее защо е позволил този долен тип да го притиска и заплашва, и то на негова територия. Дума да няма, беше го изненадат. Беше го издебнал и го беше нападнал изневиделица. Това безспорно беше една от причината Емъри да се предаде толкова позорно, без бой.
Втората причина бе, че току-що се връщаше от неприятната си среща с Конот и другите важни клечки, на които бе дал прибързани обещания и сега се притесняваше дали някога ще ги изпълни.
Притесняваше се и дали Джеси Гарсия няма да му подлее вода, но този непрокопсаник Джак си бе признал, че послъгва, може би го беше излъгал и за мексиканеца? Откъде Емъри можеше да е сигурен, че двамата изобщо са се срещали? Никога досега не бе чуват Гарсия да е подвеждал някого от клиентите си. Надали точно сега бе започнал да ги предава с риск да му излезе лошо име. Пък било то и в името на вуйчо си обущаря.
Предпочете да обясни малодушието си с всички тези оневиняващи обстоятелства. Или с това, че е пил на обяд, нещо, което не правеше никога. Или с потискащата жега и влага от вчера следобед. С това, че му се е размекнал мозъкът. С всичко, което му хрумнеше.
Важното бе, че сега съзнава колко кухи са хвалбите и стойките на каубоя. Наемният работник просто ревнуваше Ана Корбет от него и затова се беше домъкнал да му показва мускули. Голям праз!
От друга страна обаче, наистина си беше важно да сложи ръка върху земите на Корбетови. А ето че на пътя му се беше изпречил този дебелак, който не можеше да стъпи и на малкия му пръст.
Тази сутрин Емъри се бе събудил с ужасен махмурлук, но и с по-ясното съзнание какво трябва да направи на всяка цена. Не биваше да отлага и ден повече, трябваше да спечели твърдо на своя страна Ана Корбет. Трябваше да започне незабавно, още днес.
Тя сигурно пак щеше да го облее със студена вода, но щом го опознаеше, щеше да омекне. А щеше да го опознае само ако прекарваше повечко време с него. И Емъри смяташе да направи точно това — да стои по-често при нея. Днес щеше да я посети само от любезност. Щеше да й предложи услугите си, а следващите няколко седмици щеше да й помага всячески, и професионално, и като човек.
А щом тя вече нямаше да може без неговата щедрост и доброта. Емъри щеше да пусне в действие чара си и да й внуши, че я ухажва — но само докато сключеха сделката. Нямаше нищо против и той да се облажи от младата жена, но и през ум не му минаваше да си слага такъв воденичен камък на шията — да се обременява с глуха жена и с онзи глезльо, сина й.
Джак Каубоя го беше предупредил да не припарва до Ана.
— Олеле, умирам си от страх! — рече Емъри на лъскавото светлинно табло на ягуара.
Какво щеше да стори онзи негодник? Да му пререже гръкляна ли? Да го пребие от бой? Емъри изсумтя презрително. На онзи не му стискаше да направи всичко това, само го плашеше колкото да го притисне до стената. Но и Емъри не пасеше трева и нямаше да се хване толкова лесно на въдицата.
— Само защото има някакъв засукан нож, си е въобразил, че е голямата работа! — промърмори банковият чиновник и намали скоростта.
Отпред на банкета беше спряла кола. Доколкото Емъри можеше да прецени, вътре имаше само един човек, седнал зад волана.
Банкерът не бе от най-големите алтруисти, но винаги си правеше сметките. Гордееше се, че няма равен, опре ли до това да си брани интересите. Ако колата се беше повредила и онзи тип вътре беше клиент на банката, току-виж казал след време, че Емъри Ломакс е профучал покрай него и не е спрял да му помогне, а така щеше да му излезе лошо име. Още повече че директорът на банката и бездруго го гледаше на кръв.
Но ако онзи там кажеше, че Емъри Ломакс е много свестен, едва ли не добър самарянин, че си е създал главоболия, като е спрял да помогне на човек, изпаднал в нужда, той щеше да спечели няколко червени точки, които нямаше да му дойдат никак зле.
Емъри си лепна радушна усмивка и спря до колата.
— Можеше да се обадиш — каза Кора с леден глас, какъвто Ези не беше чувал никога.
Беше ядосана и нали също беше кисел, Ези си помисли, че само тя му липсва. Идеше му да й каже да си гледа работата и да й затръшне телефона.
— Знаеш, че се притеснявам — продължи да опява с укорен тон жена му.
— Така ли?
Тези думи съвсем я извадиха от равновесие. Тя въздъхна ядно.
— Не съм се обадила, за да се карам с теб, Ези. Дори тук чух по новините за бурите в Източен Тексас от снощи. Ако се вярва на телевизията, торнадото буквално било изравнило със земята Блуър. Звъня ти от часове, чак сега успях да се свържа. Когато не се обади от нас, си помислих, че… така де, постави се на мое място! Няма ли и ти да се притесниш, ако не можеш да се свържеш с мен? През главата ми мина какво ли не…