— Снощи ми се обади шерифът с молба да им помогна в това тежко положение.
— И ти заряза всичко и хукна да помагаш!
Присмехулният й тон го жегна и изведнъж той си даде сметка, че отстрани прилича на някакъв несретник, загубил всякаква гордост и достойнство и при първата отворила се възможност завтекъл се да се самодоказва.
— Точно така, хукнах — отвърна Ези. — Стана ми приятно, че някой има нужда от мен. Който и да е той.
Не беше в негов стил да нанася в семейни свади удари под кръста, но в края на краищата снощи, по време на смерча, се бе разминал на косъм със смъртта. На всичкото отгоре не беше мигнал цяла нощ, беше се наливал с долнопробно кафе и се беше тъпкал със сандвичи от автомата за закуски. Беше седял на радиостанцията и бе разпределял по-младите и оправни полицаи в шерифството да свършат работата, за която той беше твърде стар.
Точно така, да разпределя, моля ви се! Когато се беше явил в шерифството, му възложиха тъкмо това. Не да спасява хора и да оценява щетите. Не да следи дали няма наводнения. Не да свърши нещо, което приляга на истински мъж. А да разпределя задачите. Нещо, с което щеше да се справи и една бабичка. Беше им нужен колкото да получава и да изпраща съобщения, нещо, което можеше да свърши всеки, стига да не е труп. И го бяха възложили не на друг, а на шериф ветеран с половин век стаж в правоохранителните органи!
Най-лошото бе, че не им беше казал да се разкарат и не си беше тръгнал. Беше приел. После, когато по-рано през деня бяха поправили телефоните, трябваше да изживее още едно унижение. Бяха го прехвърлили на телефона за връзка с гражданите.
Според него имаше право да е сърдит ако не на друг, то поне на жена си, решила да го зареже.
— Кога за последен път си ял? — попита го тя.
— Не се притеснявай за това. Луси има грижата да не стоя гладен.
— Луси от „Веселата пчеличка“ ли?
— Колко други Лусита познаваш?
— Само питам.
— Да, Луси от „Веселата пчеличка“ — повтори Ези колкото да се заяде. — Напоследък се храня само там.
Това явно преля чашата. Кора мълча дълго, а Ези си умираше от щастие, че е успял да я жегне. „Нека си блъска главата“, помисли си той. Накрая жена му рече:
— Въпреки че си като кисела краставица, се радвам, че си добре.
Ези не би казал, че е добре, но реши да не влиза в излишни спорове. Не си струваше да споменава за цицината върху слепоочието си. Не беше мъртъв, не бе тежко ранен, не бе затиснат и от някоя греда в срутила се къща и жена му имаше предвид тъкмо това, когато каза, че е „добре“.
— Къщата пострадала ли е?
— Не съм бил вкъщи, за да проверя — отвърна той, като се помъчи гласът му да звучи безразлично. — В целия окръг няма ток. Тук, в шерифството, караме на резервните генератори. Ремонтните бригади работят денонощно, но в центъра на града е пълен хаос и там сме пратили основните сили. Трябва да сме благодарни на компанията, че оправи толкова бързо телефоните. Това ме подсеща, че трябва да затварям, Кора, всички телефони тук звънят, та се късат.
— Добре тогава… Сигурен ли си, че си добре?
— Не помня някога да съм бил по-добре.
— Звънни ми, щом се поосвободиш.
Ези се престори, че не е чул тъжните нотки в гласа й, и отсече:
— Е, хайде!
После затвори. Ако Кора наистина се притесняваше чак толкова за него, можеше да се качи на колата и да се прибере.
Тъкмо бе затворил, и телефонът иззвъня.
— Шерифството!
— Господине, в двора ми има цяло кълбо змии. След като придошлата вода се отдръпна, видях, че пъплят навсякъде. Жена ми е изпаднала в истерия. Ухапаха едно от кучетата.
Ези чу лай на ловджийски псета, писъците на жена и някакъв тътен, чийто източник не успя да установи. Зададе на мъжа дежурните въпроси и вписа отговорите в обичайния формуляр. След като той му продиктува адреса си извън града, Ези попита:
— Значи телефонът ви работи?
— Не, господине, не работи. Обаждам се по клетъчния апарат.
Ези обеща да прати човек, но предупреди, че вероятно ще се наложи да почакат. Добави и да внимавали, но не каза, че още доста седмици, че и месеци сигурно ще намират из къщата змии. Знаеше, че това се случва често след наводнения.
После му се обади някакъв мъж, разгневен на съседа си.
— Ако си беше поддържал оградата, тя нямаше да се срути в басейна ми! — вайкаше се човекът.
Ези го посъветва да се помири със съседа и да не заема телефонните линии с дребните си лични проблеми. Мъжът и без това беше раздразнен и след забележката на Ези избухна и започна да го ругае. Той му затвори телефона.