Но как Ана да го извади така, че Карл да не усети?
Дейвид явно беше изпуснал раничката, когато бе влязъл в къщата и Хърболд му се беше нахвърлил. Сега лежеше в ъгъла заедно с фотографското оборудване и кошницата с храна. Карл беше застанал между раницата и Джак. Ана беше по-наблизо, но и тя като Джак нямаше възможност да се добере до нея. Ако Джак се опиташе да вземе раничката, Карл начаса щеше да му тегли куршума — Ана изобщо не се съмняваше в това.
Карл като че ли изобщо не се притесняваше, че току-що е убил човек, дори подритна с върха на обувката си окървавения труп.
— Кой е този?
Емъри Ломакс се беше свлякъл възнак на пода и бе вперил изцъклени очи в тавана, а върху лицето му се четеше удивление.
— Мъртъв е — рече Джак. — Не е ли все едно кой е?
— Да, все едно е — съгласи се Карл и се свъси. — Нали помниш, че те предупредих да не ме лъжеш?
— Е?
— Този пън тук беше по-откровен от теб за отношенията ти със снаха ми.
— Не ме наричай така, негодник такъв! — показа със знаци Ана.
— Бре, бре, бре! Това пък какво беше? — изхили се Карл и започна да я имитира и да повтаря с пръсти знаците. — Какво каза тя?
— Не знам знаковия език — отвърна Джак.
Карл явно не му повярва, но само сви нехайно рамене.
— Карай! Разбирам какво казва и по израза на лицето й.
На Ана й докривя, че той я взима на подбив. Подиграваше й се, както навремето жестоките й съученици. Но и да му го покажеше със знаци, само щеше да му даде още един повод да й се присмива. От малка се беше научила да не обръща внимание на подмятанията на хора, които бяха толкова глупави и коравосърдечни, та не разбираха, че само се излагат, като й се подиграват.
Карл отново се обърна към Джак:
— Излъга ме, за да защитиш жената и детето. Трогателно. Много трогателно, чак ще се разплача!
— Прави каквото искаш с мен — каза Джак, — изобщо няма да се съпротивлявам. Но тях не закачай!
— Не! — показа със знак Ана и след като скочи на крака, пристъпи към Джак.
Карл я сграбчи за ръката и я извърна рязко към себе си.
— Къде си тръгнала? Ако толкова ти се иска да си с мъж, аз съм насреща!
Той я притегли към себе си. Ана не трепна, само го изгледа отвисоко.
— Виж я ти нея, ще ми се прави на фатална жена! Един мъж щеше да изкърти заради теб входната врата, друг е готов да умре, само и само да те спаси! Явно си страхотна. Излъчваш миризма, от която направо лудеят по теб. — Той се взря в очите й. — Разбираш ли какво ти говоря? Ти си от онези… как им викаха? От хората, които четат думите по устните. Нали, сладурано?
Тя го изгледа ледено.
— Обзалагам се, че разбираш всичко.
Карл прокара длан по гърдите й, после бръкна между краката й. Тя инстинктивно ги стисна и го шляпна през ръката, от което Карл само се изкикоти мръснишки.
Ана усещаше дъха му върху лицето си, но не му направи удоволствието да се извърне погнусено дори когато той вдигна пръсти и ги подуши, а след това намигна съзаклятнически.
— Бива си те!
Ана не чу кога Джак се е приближил, но примряла, усети как той се нахвърля с все сила на Карл, който го цапардоса с дръжката на пистолета. Джак се свлече на пода. Младата жена приклекна и се надвеси над него. От удара отстрани на слепоочието му беше зейнала петсантиметрова кървяща рана. Дейвид отново се разплака.
Въпреки болката Джак се пресегна към момчето и се опита да го утеши. Но дори докато му говореше и го милваше по главицата, гледаше Ана. Тя не бе виждала по-мила и тъжна усмивка. Сякаш целият му живот се беше вместил в този миг, а той се бе примирил, че това са последните минути от живота му, преминал точно както, е очаквал. От отчаянието в тази усмивка Ана изтръпна цялата и усети как сърцето й се свива. Искаше й се да му каже, че всичко ще бъде наред. Искаше й се самата тя да повярва, че всичко ще се оправи. Допря пръсти до устните му, а той прошепна:
— Обичам те!
Точно както сутринта, която сякаш беше в някакъв друг живот.
Крал я плесна през ръката, която тя държеше пред лицето на Джак, и я дръпна да стане.
— Неприятно ми е да прекъсвам тази трогателна сценка. Но съм дошъл тук с една-единствена цел: да отмъстя на онзи дъртак, втория ми баща.
— Закъснял си — каза му Джак.
— Да, вече не мога да го убия. Но това не означава, че не мога да получа поне някакво удовлетворение. След като не мога да пречукам Делри, вероятно трябва да се задоволя с онези, които са останали след него.