— Дай на момчето чантата.
Майрън се наведе и вдигна раничката, после я занесе на Джак. Детето го гледаше ужасено. Джак бе доволен, че за миг е насочило вниманието си другаде, защото му се стори по-логично да подаде раничката на Ана, а не на него.
Тя го погледна в очите, после дръпна ципа на раницата и бръкна вътре.
Карл отсече, като за по-убедително се закани и с пръст:
— А сега само да е посмял да гъкне!
— Нима смяташ, че като ни мъчиш, ще облекчиш положението си? — попита Джак.
— Какво знаеш ти за моето положение? — После: — Какво положение?
Ана извади от раницата човече с бедрена препаска, което държеше в едната ръка щит, а в другата размахваше меч. Сложи го пред Дейвид. Той се усмихна и го взе.
На Джак му бе неописуемо трудно да изрича думите, но той знаеше, че така печели безценно време.
— Не искам да съм на твое място, Карл. Зле ти се пише! Дори мога да ти кажа какво ти се върти в главата.
Карл го погледна кръвнишки.
— Дрън-дрън! Не знаеш нищичко за мен.
— Знам обаче, че ти иде да видиш сметката на своя съучастник.
Майрън се беше сгърбил до стената, беше се хванал за раненото рамо и гледаше тъпо Дейвид, който си играеше с римския воин, като го движеше по пода. По нищо не личеше да е чул или разбрал предположението на Джак. Не беше проявил интерес и към трупа на Ломакс, който бе прекрачил на два пъти, за да донесе раничката.
— Майрън те подведе — продължи Джак, — опропасти ти плана, вбеси те. Но няма как да го премахнеш. Дори и ранен, може да ти дотрябва, когато се върнеш за парите. — Карл премести поглед към Майрън и Джак разбра, че е на прав път. — Трябваше да ни убиеш по-рано.
Карл вдигна пистолета.
— Това е най-смисленото нещо във всичките ти дрънканици.
— Защото сега вече е късно.
— Добре де. И защо според теб е късно?
— Защото ако онова ченге още е живо…
— Друг път е живо!
— Но все пак се притесняваш, че може и да е отървал кожата, нали, Карл?
Остави го да помисли малко върху тази възможност. Ана бръкна в раничката и извади друго човече, което закачливо сложи пред сина си.
— Онзи полицай вече е повикал помощ — продължи Джак. — След броени минути всичко наоколо ще гъмжи от ченгета и тогава на теб ще ти трябват заложници. Без заложници е изключено да се измъкнеш жив оттук. Затова и не ти трябваме мъртви. Дано си се позабавлявал, докато ни мъчеше, защото песента ти, Карл, е изпята. Ето, сега пък ти минава през ума да се метнеш на колата на Ломакс и да се върнеш сам за парите, а Майрън да се оправя, както знае. Би предпочел да направиш точно това. — Джак се свъси. — Но този план има един голям недостатък. Страх те е да рискуваш. Притесняваш се, че ако се върнеш при колата, сам ще се натикаш в капан, от който няма излизане. Доста неприятно положение за човек, който разполага само с един пистолет.
— Какви ги плещиш? Да ме е страх? От тези кеки — ченгетата — изсумтя презрително другият мъж. — Дори да си вържа едната ръка зад гърба, пак ще ги избия до крак.
— Не съм толкова сигурен, Карл. Ти също.
— Я не мисли вместо мен, чу ли?
— Ако не се притесняваше, отдавна да си изхвърчат през тази врата. Нещо те спира.
— Щом си толкова умен, как стана така, че аз стоя с оръжие в ръка, а ти ми пълзиш в краката?
— Знаеш ли какво ще ти кажа, Карл?
— Пет пари не давам.
— Не уби Дейвид, когато плачеше, не уби и мен, въпреки че те предизвиквах как ли не. Мен ако питаш, знаеш, че времето ти изтича. Вече си притеснен за бъдещето си. Каквото е останало от него, де. Или се плашиш от отвъдното? Та като теглим чертата, според мен ти си един нищо и никакъв страхливец.
Карл понечи да го изрита, но Джак го очакваше. Сграбчи го за обувката. През това време Ана заби ножа в бедрото му — високо и откъм вътрешната страна, после го издърпа. На съвършена алена дъга бликна кръв, плиснала се върху стената отзад. Карл изпищя.
Джак пак го дръпна за крака и той залитна назад.
— Бягай, Ана! — извика Джак.
Тя не можеше да го чуе, но реагира с невероятна бързина. Грабна Дейвид на ръце, прескочи тялото на Ломакс и се завтече към вратата. Джак я отвори и ги изтика навън.
— Майрън! — изкрещя Карл.
Майрън скочи, наелектризиран от истеричния писък на съучастника си. Джак изпита чувството, че върху него се е стоварил чувал цимент. Свлече се по лице на пода, а Майрън падна отгоре му.
— Вземи оръжието, Майрън!
Като се мъчеше отчаяно да спре кръвта, рукнала като гейзер от разрязаната бедрена артерия, Карл плъзна по дъбовото дюшеме пистолета към Майрън. Когато той се пресегна да го вдигне, Джак се отскубна, спусна се към ъгъла, грабна единственото оръжие, което му беше подръка, и се претърколи на гръб.