Майрън насочи пистолета към ъгъла.
Джак натисна копчето на светкавицата, прикачена към фотоапарата на Ана, и го задържа. Със скоростта, с която картечницата бълва куршуми, тя изстреля порой ярка светлина.
Заслепен, Майрън стреля напосоки. После вдигна по инстинкт ръце, за да предпази очите си, и със следващия изстрел направи на парченца полилея в антрето. Отгоре се посипа стъкло.
Без да губи и миг, Джак скочи на крака. Трябваше да надвие Майрън и да му изтръгне пистолета. Навел глава, удари с все сила Майрън по корема. Албиносът залитна назад и си удари с оглушителен трясък главата в стената. Джак му изви китката и я разтресе, за да отскубне оръжието от пръстите му. Удари ръката му няколко пъти о стената и се възползва, че той е омаломощен от раната в рамото.
И Джак бе на ръба на силите, когато дългите белезникави пръсти най-сетне се разтвориха и пистолетът тупна на пода. Джак го изрита, така че да изхвърчи през вратата, и фрасна с все сила Майрън по лицето. Удари го странично с длан и по врата. Майрън се строполи на пода и изпадна в безсъзнание.
Джак се извърна тъкмо навреме, за да види, че Карл се тътри по пода, като се подпира на свободната си ръка. Другата бе притиснал към кървящата рана. Джак се изкушаваше също да избяга от къщата, но после се досети накъде пълзи Карл.
Към ножа му. Ана явно го бе изпуснала в бързината, докато беше бързала да излезе от антрето. Сега той беше само на няколко сантиметра от пръстите на Карл. Джак се спусна като стрела и го изпревари с броени секунди.
Просна Карл по гръб и го притисна с коляно към пода. Синкавият връх на ножа намери меко уязвимо местенце под челюстта на престъпника.
— Недей, моля те — изскимтя Карл.
Джак се беше надвесил над него, от лицето му капеше примесена с кръв пот. След боричкането с Майрън той едвам си поемаше дъх. Но сякаш не усещаше колко изтощен е, нито пък счупеното ребро и стотиците други по-дребни рани, които беше получил по време на схватката.
Чувстваше се невероятно жив, изпълнен до пръсване с кислород, кръвожаден.
Карл Хърболд щеше да плати да всички престъпления, които бе извършил срещу невинни и не дотам невинни хора.
— Както гледам, те сърбят ръцете да убиваш.
Джак вкара ножа още по-надълбоко в меката брадичка на мъжа и разряза кожата — бликна кръв, която потече бавно по острието. Карл зарита със здравия крак. Пак го замоли пресипнало да се смили над него.
Изкушението бе едва ли не непреодолимо. Желанието — пърлещо и неустоимо. Джак знаеше, че има правото да го направи, че от нравствена гледна точка постъпва справедливо, и заби назъбеното острие във врата на Карл.
— Върви, негоднико, при дявола!
Между портата от ковано желязо и къщата имаше най-малко осемдесет метра. Ези нямаше зад какво да се скрие по пътя, белязан от кървавата диря. Той тръгна отстрани, като притичваше между дърветата и храстите. Оставаха му още двайсетина метра, когато спря да си поеме дъх зад величествения орех със завързана на него детска люлка. Чуваше откъм къщата караница, но оттук не долавяше думите.
Провери пистолета дали е зареден и излезе иззад дървото. Точно в този момент откъм къщата долетя вик, от който му се смрази кръвта:
— Бягай, Ана!
След миг младата жена излетя през входната врата, притиснала до себе си детето — тичаше така, сякаш от това зависеше животът й, както вероятно всъщност си беше. Прекоси верандата, слезе на бегом по стълбите и хукна през двора. Ези я пресрещна някъде по средата на разстоянието между къщата и спрените коли и буквално й се нахвърли, за да я накара да се скрие зад стария оранжев пикап. Тя се замята като риба на сухо, докато накрая го позна и си даде сметка, че Ези се опитва да я предпази.
— Всичко е наред, не се плаши!
Детето плачеше. Младата жена го притискаше силно до себе си и го потупваше по гърба, но гледаше трескаво към къщата и Ези се запита кой ли е останал вътре. Дали наемният работник? Или Ломакс? Хътс и още кой? Братя Хърболд? Дали се бяха върнали? И дали Ана щеше да успее да му каже, ако я попиташе?
Прокънтяха два изстрела.
— Мили Боже! — пророни Ези. Нямаше време за въпроси.
Хвана Ана за брадичката, извърна я към себе си и й нареди:
— Стой тук!
Промъкна се откъм задната страна на пикапа, притича до верандата и приклекна отстрани на стълбището, така че да не го виждат отвътре. Облегна се на дървената решетка, с която бе покрито разстоянието от земята до верандата. Стори му се същинско чудо, че е стигнал дотук, без да го застрелят, и си призна, че критиците му са прави. Бе твърде стар за такива изпълнения. Пое си дълбоко въздух и се опита да се поуспокои, та сърцето му да не бие толкова бързо.