Искаше да се докопа до онзи устат негодник, въобразил си, че му прави кой знае каква услуга, като не го убива. Карл предпочиташе той да му е прерязал гръкляна, вместо да му се прави на великодушен. Притрябвало му е неговото великодушие!
Прехвърли се с пълзене през контето с ягуара. Следващата му цел беше отворената врата. Но докато стигне дотам, изпита чувството, че трябва да се изкачи с плуване по Ниагарския водопад. Всяка секунда се точеше безкрайно, като хилядолетие. На няколко пъти Карл за малко да припадне. Крепеше го само изгарящото желание да убива.
Накрая все пак стигна.
Напрегна всички сили, прехвърли се през прага, като се опираше на ръце, и се изправи — едвам се държеше на нозе, които му се сториха съвсем студени и безжизнени. После съгледа пистолета. Имаше чувството, че е на цял километър, макар и да лежеше на верандата, само на няколко крачки от вратата.
Нямаше време и сили да презарежда. Колко ли патрона бяха изстреляни? Три? Четири? Оставаха най-малко два. Ако не и три. Но те нямаше да му свършат работа, ако Карл не се добереше до оръжието.
Тласкан единствено от волята, излезе на верандата. Единствено злобата му помогна да се наведе и да вземе пистолета. Със сетни сили вдигна ръка и се прицели точно в главата на работника.
Видя с крайчеца на около, че жената изниква изневиделица иззад пикапа.
— Джак!
Така значи! Бяха го излъгали! Бяха излъгали Сесил. И те двамата като последните лапнишарани бяха повярвали, че тя е глуха. Проклет да е този тъпанар — Сесил! Беше се хванал на измишльотините му, беше ги надрънкал и на Карл и той също беше повярвал като последния глупак.
Джак, значи. Това ли име каза жената? Да, Джак. Име точно като за такъв непрокопсаник.
Карл се ухили, доволен, че те с брат му все пак се смеят последни, и натисна спусъка.
Мъжът се строполи на земята. Карл поизвърна ръка малко вдясно и насочи пистолета към онази кучка, опитала се да го преметне.
Ези се изправи — Карл се сепна и забравил за Ана Корбет, насочи вниманието си към него.
— Ей, Карл, помниш ли ме?
Той зяпна от учудване. Не знаеше, че пред къщата има още някой. И през ум не му беше минавало, че отвън е един от заклетите му врагове.
— Хвърли оръжието — подкани спокойно Ези с надеждата, че Карл няма да го послуша. Така и стана. Той стреля.
В същия миг Ези натисна спусъка на пистолета си.
Но ръката му отскочи, отклони се от целта, пистолетът отхвърча и тупна в лехата с цветя.
Куршумът улучи подпората на верандата, разхвърчаха се трески, но от главата на Карл не бе паднал и косъм.
Той се изсмя. Ези се взря в цевта на пистолета му.
Джак се претърколи настрани и погледна зад себе си точно когато Ези Хардж и Карл Хърболд стреляха едновременно. Той дори не се замисли. Не се подвоуми и за миг. Не призова Бога или дявола, не попита защо се е паднало тъкмо на него да свърши тази работа, не се замисли за последиците. Действа, воден от инстинкта. Метна ножа.
Ножът се заби в Карл точно когато той стреля.
Прониза го в гърдите толкова надълбоко, че остана да стърчи само дръжката, която се тресеше от силния удар.
Известно време Ези недоумяваше защо не е мъртъв.
Ако се съди от изражението на Карл, той също бе изумен.
Ези се вторачи глупаво в ножа.
Карл наведе глава, видя украсената с резба дръжка, която стърчеше от гърдите му, и понечи да извика, но от устата му излезе само кървава пяна.
Залитна назад, ала издъхна още преди да е паднал на верандата.
Ези, който допреди миг беше с единия крак в гроба, погледна към двора, където Ана беше коленичила до Джак и държеше главата му върху скута си. Детето плачеше до нея. Но краката на мъжа мърдаха. Той беше жив.
След като си прибра от лехата с петунии пистолета, Ези се качи на верандата и погледна надолу към Карл. Открай време се славеше с огромното си като Еверест самолюбие. Сигурно щеше да му стане неприятно, ако можеше да разбере, че не е умрял красиво. Изразът върху лицето му беше доста глуповат.
Ези го заобиколи и влезе предпазливо в къщата на Ана Корбет. Антрето приличаше на кланица, носеше се тежка смрад. Ломакс се беше проснал възнак, явно издъхнал на място от куршума, улучил го в гърдите.
Майрън лежеше до стената, свит на кравай, и мърмореше тихичко.
Ези се приближи внимателно, но мъжът дори не трепна, когато той приклекна до него.
— Дай си ръцете, Майрън.
Престъпникът ги протегна покорно и Ези му сложи белезниците, сетне прибра пистолета в кобура.