Двамата се погледнаха с такава неприкрита обич и желание, че Ези чак пламна. Джак хвана ръката на Ана и я доближи до лицето си, после я държа дълго, затворил очи. Когато ги отвори, Ези видя, че в тях блещукат сълзи.
— Сигурно е от упойката — заоправдава се притеснено Джак. — Сестрата обясни, че от нея хората понякога се разкисват. Но само като си помисля какво можеше да стане вчера…
Не беше нужно да казва повече. Ана се наведе и го целуна лекичко по устните, сетне придърпа един стол и натисна Ези за рамото, та да му покаже да седне. Той не бе очакван, че ще му се вие свят, и на драго сърце прие поканата. Младата жена го заметна през раменете с одеяло.
— Благодаря.
Тя махна озадачено към ръката му.
— Всичко е наред. Е, в началото, когато играя на хвърляне на подкови, мерникът ми сигурно няма да е от най-точните, но инак… — сви той рамене.
Младата жена седна на крайчеца на леглото и хвана Джак за ръката.
— Още не съм те питал ти как си — рече му Ези. — Раната ти тежка ли е?
— Боли ужасно, но според лекаря съм извадил невероятен късмет. Куршумът не е засегнал гръбначния стълб и важните органи. Ако беше минал само на сантиметър в едната или другата посока, съм щял да остана парализиран за цял живот или да умра.
— Слава Богу, че си се отървал леко!
След тези думи настана тягостно мълчание. Ана го усети и ги погледна недоумяващо. Написа нещо в бележника и го подаде на Джак. Той й рече:
— Не, недей да излизаш. Не е зле и ти да чуеш това. А после, ако решиш да си тръгнеш, ще те разбера.
Между веждите й се вряза отвесна бръчица, издаваща тревогата й, и тя отново написа нещо в тефтерчето.
— Не, не е за отровените крави — каза Джак, след като го прочете. — По-сериозно е.
— Съвсем се обърках. Отровени крави ли? — възкликна Ези.
— Дреболия — поясни Джак.
Разговорът им само озадачи и разтревожи още повече Ана. Джак Сойър стисна ръката й.
— Всичко ще е наред. — После се обърна към Ези, погледна го в очите и след кратко колебание каза: — Чудя се как не припаднах онзи ден, когато влезе в кафенето и се заприказва с Делри.
— Не те познах, Джони. Пораснал си, станал си мъж. Но дори и да се бях сетил кой си, пак нямаше да последва нищо. Направих връзката едва вчера.
— Предполагам, вече двайсет и две години държиш заповедта за арестуването ми.
— Няма такова нещо.
Джак погледна Ана, пресегна се и я помилва по бузата.
— Наистина рискувах много, когато се върнах в Блуър, но… но нямах друг избор. Докато Карл беше в затвора, съвестта ми беше чиста. Беше си заслужил присъдата заради убийството на полицая по време на онзи обир. Но щом разбрах, че е избягал, си дадох сметка, че трябва да съм тук, в случай че той реши да изпълни заканата си и да посегне на живота на Делри.
Ана направи припряно някакъв знак.
— Защо ли? — каза Джак. — Защото именно заради мен той му отправи тази закана. Делри го обвини за нещо, което той не е извършил. Смяташе, че доведените му синове имат пръст в убийството на едно момиче — Патси Маккоркъл. А те нямат никаква вина. И аз го знаех.
Смаяна, Ана отвори уста. Премести бързо поглед към Ези. Той сведе очи към коленете си, върху които беше отпуснал преплетени пръсти. Обръчът на напрежението, стягал гърдите му близо четвърт век, започна да се разхлабва.
— Майка ми ме е отгледала съвсем сама, Ана — продължи Джак. — Баща ми се появяваше от дъжд на вятър, но само колкото да създава неприятности. Вечно беше пиян. Вечно го спипваха с чужди жени. Вечно се перчеше с любовниците си и разказваше за тях. Майка ми си изплакваше очите. Вдигаше скандали. Двамата се караха като дърти цигани. — Известно време той мълча. Ези виждаше колко се мъчи от тези тягостни спомени. — Няма да ви отегчавам с подробностите. Накъсо, баща ми си беше един негодник. Лош съпруг и още по-лош баща. Но и за мама не ми е мъчно. Тя се примиряваше. Сама си беше избрала ориста. Обичаше несгодите си повече от баща ми или мен. След като тя почина, ме дадоха на чужди хора за отглеждане. Но по едно време баща ми реши, че си ме иска обратно. Не защото беше много добър и благороден, не защото се интересуваше от съдбата ми. Къде ти! Трябвах му като играчка, като момче за всичко. Хвана се на нефтените сонди, дойде на работа тук, в Блуър. Печелеше добри пари. В началото всичко вървеше по вода. Аз дори се забавлявах. Докато живеех с мама, не виждах бял ден. Докато с татко купонът не спираше. Мислеха ни за братя. Той изглеждаше твърде млад, за да ми бъде баща — всъщност ми беше баща само биологически. Нямаше представа какво е дисциплина. Оставяше ме да правя каквото си искам и на мен тази свобода ми харесваше, нали бях живял при хора, които бяха правили какво ли не да ме превъзпитат и ме бяха държали много строго. Баща ми не ме караше да ходя на училище. Веднъж дойде някаква жена от службата за осиновяване да види какво правя и защо не ходя на училище, но той за нищо време й завъртя главата и докато се обърна, още същия следобед двамата вече бяха в леглото. Всяка вечер ме мъкнеше по кръчмите, пиех на равна нога с него. Когато навърших петнайсет години, ми подари за рождения ден нощ с една от приятелките си. После си деляхме жените, сякаш са вафли. На шестнайсет години вече официално напуснах училище и се хванах на същата нефтена сонда, където работеше и баща ми.