— Сигурно точно тогава съм те видял за пръв път — вметна Ези.
Джак кимна.
— Не че баща ми се промени към по-добро. Пак понякога се напиваше и буйстваше. Често си го водил вкъщи, Ези. Помниш ли?
Възрастният мъж кимна.
— Една вечер се сби заради жена. Ти се обади вкъщи и ми каза да съм идел да си го прибера от кръчмата, в противен случай си щял да го задържиш и да го вкараш в ареста.
— За годините си беше много отговорен.
— Както вече казах, в началото ми беше интересно. Но не за дълго. После и аз не знам какво ме прихвана, но всичко се промени. Не помня да е имало някаква конкретна случка, която да ми е отворила очите и аз да съм разбрал, че живеем като скотове. Сигурно е станало постепенно. Малко по малко престанах да смятам, че си живеем страхотно. Крив ми беше целият свят. Колкото повече остаряваше баща ми, толкова по-млади бяха жените, които ухажваше. Вече не се прехласвах по начина, по който ги сваля, по това, че нагонът му няма засищане, просто го презирах. Една вечер доведохме вкъщи и това момиче. Баща ми стана груб и тя се уплаши. Казах, че не желая да имам нищо общо. Татко се разфуча, заяви, че съм бил мухльо и страхливец и само съм му пречел. Докато бълваше змии и гущери, момичето си грабна дрехите и избяга. След като изтрезня, баща ми дори не помнеше какво е искал да прави с нея.
Джак замълча и се вторачи някъде пред себе си. Ези се досети, че го е срам да погледне него или Ана.
— Срещнахме Патси Маккоркъл във „Вагън Уийл“. Тя беше с някаква шумна компания, в която бяха и братя Хърболд. Навъртаха се в същите кръчми, в които и ние с баща ми, но появяха ли се, скандалът беше в кърпа вързан. Вече бяха минали през поправителното училище и през твоя арест, Ези, но въпреки това само си търсеха белята, не мирясваха и все забъркваха някакви каши. Гледах да си нямам вземане-даване с тях. Патси не беше първа хубавица, но си беше разхайтена и с това привличаше баща ми. Първия път преспаха на задната седалка на колата ни на паркинга пред „Вагън Уийл“. После баща ми разправи всичко до най-малките подробности и ми каза да не съм се гнусял от външния й вид, че не съм знаел какво пропускам и ако съм си затворел очите, нямало значение как изглеждала Патси. Надрънка ми неща все от този десен, но с много по-груби думи. Сега, като се замисля, виждам, че си е падал по емоционално непълноценни жени като майка ми и Патси, защото те подхранваха самолюбието му.
— Какво се случи онази нощ, Джони?
— Баща ми беше забравил да преведе вноските за колата и няколко дена преди това от фирмата си я бяха прибрали. Беше ядосан и вкиснат, но реши да излезем и да идем на кръчма, за да се поразсеел. Заведението вече беше препълнено, нямаше къде игла да падне. Баща ми съвсем се умърлуши, когато видя Патси с братя Хърболд. Опита се да я примами при нас, но онази вечер тя се беше захласнала по тях. Баща ми започна да се налива, докато не остана без пукнат грош. Тогава предложи на един от мъжете да му продаде ножа си. Всички го знаеха този нож, защото е необичаен. Татко все се перчеше, че в рода на Сойърови ножът се е предават от поколение на поколение. Нямам представа дали е така. Може би го беше откраднал, но го имаше, откакто се помня. Но както и да е. Та онзи човек не прояви никакъв интерес към ножа и баща ми го изтълкува като обида към рода на Сойърови. Двамата се счепкаха. Барманът — ако не ме лъже паметта, той беше и собственик на заведението…
— Точно така. Паркър Джий — намеси се Ези.
— Та още преди да са се хванали гуша за гуша, барманът ми каза да изведа баща си навън и да се опитам да го вразумя и усмиря. Още бяхме отвън, когато Патси излезе, залитайки, с братя Хърболд. Беше пияна, но не чак толкова, та да не разбере, че те искат да се откачат от нея. Очакваше да си тръгнат заедно и да продължат гуляя някъде другаде. Те й казаха, че имали работа и не можели да я вземат.
— Значи наистина са имали алиби.
— Предполагам, да, Ези. Защото си тръгнаха от „Вагън Уийл“ без Патси.