— И тя е предложила да ви закара с баща ти.
— Нещо такова. Не помня подробностите, но си тръгнахме с нея. Доколкото знам, никой не ни е видял да се качваме в колата й.
— Но хората, които разпитах, твърдяха до един, че тя си е тръгнала с братя Хърболд. Включително ти.
— Да — призна Джак и въздъхна тежко. — Излъгах те, Ези. Патси наистина излезе от заведението заедно с Карл и Сесил. Но си тръгна с мен и баща ми.
Ези помнеше, че два дни след убийството е разговарял с Джони Сойър. Момчето му бе казало същото, което той беше чул и от другите постоянни посетители на заведението. Ези не виждаше причина да се усъмни в думите му.
— Продължавай! Какво се случи после?
Оказа се, че Ези не е сбъркал в предположенията си от онази сутрин, когато бяха открили трупа на Патси. Тя и двамата мъже си бяха направили оргия.
По лицето на Ана не трепна и мускулче, затова пък личеше, че Сойър се мъчи като грешен дявол, когато си призна, че и той е участвал в оргията.
— И аз преспах с Патси, защото бях пийнал и не исках баща ми пак да се разкрещи, че съм неблагодарник. Направиха го още два пъти, а аз седях встрани и кротко се напивах. Дори не се възмутих, когато Патси застана на четири крака и баща ми я облада отзад — беше ми казвал, че обичала така.
Ези се изчерви като домат не защото се смути, а защото се притесни за Ана. Но за нейна чест тя дори не трепна. Ези обаче знаеше, че младата жена е разбрала всичко до последната дума, защото очите й се напълниха със сълзи.
Известно време Джак отново гледаше вторачено пространството отпред.
— Бяха доста разгорещени. Момичето не по-малко от баща ми. Той я държеше за косата и дърпаше напред-назад главата й. После се чу пукот — щракна той с пръсти — и вратът й се прекърши. Точно като съчка. Но баща ми май не забеляза. Не спря, докато… е, знаете. — Джак отново замълча, после примига, за да не се разплаче, и погледна Ези. — Кълна ти се, не искаше да я убива.
— Защо тогава не ми каза? — попита гневно Ези. — По дяволите, Джони, а не ти ли мина през ума, че си блъскам главата и се мъча като грешен дявол…
— Аз платих по-висока цена, отколкото ти — рече Джак, като повиши тон, за да надвика Ези.
Възрастният мъж си пое няколко пъти въздух, за да се поуспокои.
— Когато дойдох у вас, защо ме излъга и не ми каза, че онази нощ сте си тръгнали с нея? Защо не изясни нещата? Доколкото си спомням, излъга, за да прикриеш баща си. Каза ми, че е отишъл на работа извън града. Бог ми е свидетел, повярвах ти и изобщо не проверих. Нямах причини да не ти вярвам. Джон Сойър може и да беше непрокопсаник, пияница и женкар, но не беше убиец. Щом е било нещастен случай, щяха да го обвинят в непредумишлено убийство и вероятно щяха да му дадат условна присъда. Никой съдебен заседател в окръг Блуър, щата Тексас, не би застанал на страната на момиче, известно с лекото си поведение и тръгнало да прави анален секс с мъж, който е могъл да му бъде баща, и то пред очите на непълнолетния му син. Защо не е дошъл и не е обяснил какво се е случило?
— Не можеше.
— Глупости! Нали и ти каза, че я е убил, без да иска.
— Точно така, без да иска. Но аз убих него, защото исках.
51
Чу се как Ана въздиша тежко. Но инак младата жена не издаде с нищо вълнението си и продължи да гледа Джак вторачено и притеснено, без да мига, точно както го гледаше и Ези.
Върху лицето на Джак Сойър се четяха какви ли не чувства.
— Казах му всичко, каквото сега и ти казваш на мен, Ези. Патси беше пълнолетна. Не беше изнасилване. Тя беше дошла по свое желание. Беше се любила пак, защото го искаше. Беше си нещастен случай. Молих баща си как ли не да направи, каквото е редно. Но той не искаше и да чуе. Отказваше да го обсъжда. Заяви, че нямал намерение да се мъкне по съдилищата заради някаква си фльорца. Нещо от този род. Скарахме се, накрая се сбихме. Разменихме си няколко удара и аз го бутнах в реката с надеждата той да се поохлади, да изтрезнее, да се усмири и да си възвърне здравия разум. Но баща ми ме повлече със себе си в реката и натисна главата ми под водата. Дърпах се, опитвах как ли не да се отскубна. Но той ме стискаше като в менгеме. Държеше ме под водата. Собствения си син! Тогава ми мина през главата: „Баща ми ще ме убие. Ще ме удави, ако не направя нещо, за да го спра.“ Белите ми дробове направо ме пърлеха, всеки момент щяха да се пръснат, а той не ме пускаше, и туйто — повтори пресипнало Джак. — Вкопчвах се, в каквото ми падне. По едно време напипах калъфа на ножа. На мига го извадих и порязах баща си по ръката. Той ме пусна и аз излязох на повърхността. Но татко се вбеси още повече. Започна да нарича мен и майка ми как ли не. Каза, че никога не ни е искал. Били сме му съсипали живота, до гуша му било дошло да му се пречкам из краката. После отново ми се нахвърли, започна да ме души и пак ме потопи под водата. И аз го убих.