— Кора!
Тя се обърна. Въпреки конското, което бе дръпнала на медицинския персонал, си личеше, че е на предела на силите си. Щом го видя, брадичката й се разтрепери. Кора стисна устни, макар и от сълзите в очите й да личеше, че е на път да се разплаче, и то не за пръв път този ден.
Ези завъртя скърцащата стойка на системата — имаше чувството, че прилича по-скоро на реликва, отколкото на мъж. След дългата раздяла с жена му предпочиташе да е гладко избръснат и облечен като от кутийка. А ето че краката му приличаха на белезникави космати клечки за зъби. Глезените му бяха бледи, с червенеещи се по тях вени, ноктите му плачеха за ножица. А с този болничен халат си бе същинско бостанско плашило.
Въпреки това Кора му се зарадва. Забърза към него по коридора, но когато ги делеше само една крачка, спря като закована.
— Снощи ми се обадиха да ми съобщят какво се е случило — беше единственото, което успя да каже, после долната й устна отново започна да трепери.
— Върна ли се? — попита я Ези.
— Да, ако ме искаш.
— Винаги съм те искал.
Разпери ръце и Кора се отпусна в обятията му. Тя щеше да научи всичко за братя Хърболд от вестниците и телевизията, които не се занимаваха с нищо друго, освен с тях, особено след като бяха намерени и труповете на Сесил и Кони. По-късно щяха да имат предостатъчно време Ези да й разправи всичко за Джак и да й обясни, че сега, след като е разрешил загадката на онази далечна лятна нощ, животът им ще се преобрази из корен.
Щеше да изпълни молбата на Сойър и да предаде на властите какво му е разказал. Но доколкото познаваше Кора, тя щеше да възрази, че Джон Сойър младши си е бил дете, натъкнало се на изключително сложни обстоятелства, че той заслужава не наказание, а състрадание, особено след като е убил враг номер едно на обществото и е спасил живота на Ези, че ако има разследване, Ези е длъжен да се застъпи за него, че трябва да поканят него и Ана Корбет на вечеря, за да им покажат, че са изцяло на тяхна страна.
И Кора вероятно щеше да се изненада, когато Ези се съгласеше с нея.
Но всичко това можеше да почака. Засега той просто я притисна до себе си: обичаше я, беше щастлив и че отново е в мир със себе си.
Джак погледна със свито сърце Ана в лицето. Усмихна се тъжно и вдигна плахо рамо.
— Попита ме веднъж каква е моята история. Е, сега знаеш защо не ми се щеше да ти я разправям. Искам само да ти кажа: за мен е страшно важно, че не прояви интерес към миналото ми, когато… когато бяхме заедно. Че ме прие такъв, какъвто съм. Че за малко, за съвсем мъничко ме обичаше. — Джак кимна към вратата. — Но ти, Ана, нямаш никакви задължения към мен. Ако си тръгнеш, няма да те виня. Няма да ме видиш никога повече.
Ана му отговори на езика, който владееше най-добре. Започна да прави знаци.
Попитах те каква е твоята история, защото исках да те опозная, а не да те съдя. Имал си тежко детство, чак ми се къса сърцето. Но това не променя чувствата ми към теб. Всъщност дори те обичам още по-силно. Искам да те направя неописуемо щастлив именно защото си бил нещастен. Не вярвам, че ще те осъдят заради смъртта на баща ти. То оставаше да те осъдят — та ти спаси вчера живота на всички ни! Но дори и да те осъдят, през цялото време ще бъда до теб… защото ти ме обичаш. Обичаш мен — повтори тя, долепила длан до гърдите си. — Любовта на родителите ми беше примесена с вина. Двама души с нормален слух, а детето им — глухо! Виняха себе си. Питаха се какъв ли тежък грях са извършили, та детето им е наказано да е глухо! Знаех, че Дийн ме обича. Ако не беше починал, щяхме да живеем чудесно. Но той гледаше на недъга ми като на враг, с който трябва да се бори. И се бореше с него тъкмо защото смяташе, че трябва да го надмогнем. Знаех, че му е неприятно. Обичаше ме и Делри. Поне както го разбираше той. Но неговата любов беше… смазваща. Задушаваше ме. Не можех да дишам. Не можех да бъда такава, каквато искам. Родителите ми се чувстваха виновни за това, че съм глуха. Дийн искаше да победи глухотата ми. Делри се възползва от нея. Докато ти, Джак, сякаш не я забелязваш. Изобщо. Възприемаше я като част от мен. И тъкмо за това те обичам. Това е главната причина. Има и други. Обичам те, защото приемаш Дейвид. А това не е никак маловажно. Никога не бих се влюбила в мъж, който не приема и сина ми. Знам, че ти го обичаш истински и не се преструваш. Освен това те и желая. Непрекъснато си представям как се любим. И съм възбудена. И преди съм си представяла, че се любя с мъж, но не както сега. Сега, помисля ли си за теб, ме присвива тук — показа тя гърдите и корема си. — Погледна ли те, и сърцето ми започва да тупти като обезумяло. Сетя ли се за теб, и не мога да си поема дъх. А когато ме докосваш, чувствата ме преизпълват и ми иде хем да се смея, хем да плача. Невъзможно е да сдържа тези чувства. Според мен тъкмо това е радост. Да, радост. Защото въпреки че ни чакат тежки времена, съм по-щастлива от всякога. Ти ме направи щастлива, понеже ме обичаш. Сигурно ще се опиташ да ме убедиш да се разделим. Знам те аз тебе! Ще кажеш, че не си донесъл на мен и Дейвид нищо друго, освен неприятности. Грешиш. Знаех, че в живота ни липсват много неща, но проумях какви точно са те едва след като те срещнах. И тогава разбрах. Ние имаме нужда от теб много повече, отколкото ти от нас. Нека бъдем твоето семейство, семейството, което никога не си имал. Ако ни искаш, и ние те искаме. Ако ме искаш, и аз искам теб. Ако ме вземеш с всичките ми недостатъци, аз също ще те взема. Обичам те, Джак.