Без да сваля очи от неговите, Ана отпусна ръце върху скута си и застина. Джак продължи да я гледа вторачено в лицето. Беше разчел думите по мърдащите й устни, беше видял значението им в очите й, бе доловил нюансите по изражението й.
Този неин монолог му се стори изящен, наситен с емоции танц, предаващ най-съкровените й мисли и чувства. Връхчетата на пръстите й сякаш се бяха превърнали в част от нейната душа. Нямаше представа какво точно му казва Ана, но затова пък долови безпогрешно смисъла.
Хвана я за ръцете, целуна ги една по една, после ги притисна силно между дланите си.
Не каза нищо.
След това красноречиво обяснение в любов всички изречени думи щяха да прозвучат кухо.