Затова на Ана й се стори странно, че е толкова несигурен и плах, когато й съобщи, че е наел Джак Сойър да му помага в стопанството.
Тя въздъхна, като се опита да потули стъписването си.
— Толкова бързо? Та ти изобщо не го познаваш — изрече с устни.
— Мъж на място е. Смятам, че ще работи усърдно — рече свекър й и добави, без да я поглежда: — Ще живее в стария фургон.
Това беше още по-изненадващо, но преди младата жена да е направила някакъв знак, Корбет продължи:
— Сам ще го потегне, не се притеснявай. Дори няма да забележиш, че е тук при нас. Вече го пратих да свърши едно — друго в конюшнята. Просто исках да знаеш, че известно време ще работи при нас. А сега да се залавям за работа. Ще се видим на вечеря.
Без да казва и дума повече, старецът се обърна и се отдалечи.
През годините след смъртта на Дийн Ана въртеше цялата къщна работа, но стопанството лежеше изцяло на плещите на Делри. Той вироглаво отказваше да назначи някого за постоянно, макар и снаха му често да го убеждаваше, че трябва да го направи.
Свекър й вече беше на възраст, за да работи толкова много, но това бе само част от проблема. Той беше прекалено горд, за да си вземе помощник. Не искаше да си го признае дори пред самия себе си, че вече не е по силите му да се справи с онова, което е вършил цял живот.
Може би смяташе и че ще предаде паметта на покойния си син, ако назначи някого във фермата. Никой не можеше да измести в сърцето на Делри Дийн. Затова и старецът не желаеше някой да заема мястото му в стопанството.
Докато вечеряха, Ана се питаше какво ли е предизвикало тази внезапна промяна у свекър й. Дали той бе искрен в постъпката си? Дали най-сетне си бе признал, че се нуждае от помощ? Или Сойър просто бе успял да го убеди? Имаше обаче и друга възможност. Възможност, от която младата жена изтръпна.
Новината от предната вечер.
За да се поуспокои, реши да поговори със свекър си и почука по масата, за да привлече вниманието му.
— Страх ли те е, че онзи ще дойде тук? — попита го със знаци.
— Не.
Младата жена разчете по устните му твърдия отговор. Освен това Делри поклати рязко глава. Но Ана пак не му повярва.
— Затова ли си взел на работа този човек? Та за всеки случай в къщата да има още един мъж…
— Това няма нищо общо. Този Сойър дойде и поиска работа. И бездруго мислех да наема някого. — Развълнуван, старецът продължи да се храни. Снаха му не отмести вторачен поглед от него. Накрая той остави вилицата и й рече, без да извръща очи: — Той няма да дойде тук, Ана. Защо да се излага на такава опасност? Пък и ще го заловят, преди да е стигнат твърде далеч.
— Кого ще заловят, дядо? — намеси се Дейвид.
— Никого. И не говори с пълна уста — нахока го Делри и пак се обърна към Ана. — Днес ми се обадиха от щатската полиция. Питаха дали да пратят хора, които да държат под наблюдение къщата. За всеки случай. Отказах.
Младата жена сведе очи към чинията. Делри почука по масата. Усетила вибрацията, тя отново го погледна.
— Честно ти казвам, според мен няма никаква опасност. Ако искаш обаче, ще звънна в полицията и ще приема предложението.
Но ако се съгласеше да пазят семейството му, значи признаваше, че го е страх от Карл Хърболд. За него щеше да е проява на слабост да взима такива крайни мерки. Ако Ана го помолеше, щеше да направи тази отстъпка, макар че нямаше да му е никак приятно.
Снаха му поклати глава и той въздъхна облекчено.
Вече бе взел решение и сложи край на този разговор. Но въпреки че старецът не си го признаваше, Ана се съмняваше, че е щял да вземе на работа Джак Сойър, ако престъпникът не бе избягал предния ден от затвора.
— Какво ще вечеря Джак? — попита малчуганът и се наведе, за да вижда през прозореца фургона отвън.
Животът им бе съвсем предсказуем, затова и най-малката промяна правеше впечатление, особено на петгодишното дете с безгранично любопитство към всичко наоколо. Бе усвоило езика на знаците заедно с английския и от мига, когато се научи да мърда пълнички пръстчета и да общува, обсипваше като всяко друго дете майка си с какви ли не въпроси. Всяка вечер Ана усещаше как пръстите я болят — цял ден бе отговаряла на сина си.
— Сигурно си няма нищо за ядене. Какво ще вечеря? Дядо, дали Джак може да готви?
— Не е твоя работа какво ще вечеря — отвърна Делри. — Той само работи тук, и толкоз.
— А не може ли понякога да си играе с мен?