— Не, шефе.
— Дори човекът, който я е намерил?
— Къде ти ще я пипа! Беше уплашен до смърт. Дори не е слизал на брега. Минавал е оттук с лодката. Видял я е и начаса се е върнал да съобщи в шерифството. А аз не съм чак толкова неопитен, че да оставям следи по местопрестъплението. Отцепил съм района.
Момчето сигурно бе чуло тези думички от някоя кримка по телевизията, защото Ези никога не се изразяваше така. Не бяха много местопрестъпленията, които се налагаше да отцепват, за да не бъдат заличени уликите.
Шерифът и подчинените му се занимаваха главно с това да патрулират и да поддържат реда и законността. Викаха ги да разтървават побойници по бирариите, да прекратяват семейни караници или да усмирят някой пиян, който е започнал да буйства и можеше да направи някоя беля.
Малко бяха случаите на проявено насилие, след което са останали и жертви, но при тях подбудите бяха ясни като бял ден. Въоръжен грабеж. Нападение със смъртоносно оръжие. Мъж, пребил жена си. Извършителят винаги имаше някаква подбуда, която, дори и да беше незаконна или необоснована, все пак бе очевидна.
Безсмислените престъпления, извършвани просто от лошотия и злоба, се случваха някъде другаде. По големите градове. В гетата. В окръг Блуър, щата Тексас, те бяха нещо нечувано. Точно затова и Ези, вече опитен защитник на закона, и неговият подчинен не бяха виждали такава ужасия.
Момичето лежеше ничком, около него имаше натрошени стъкла. Лицето му не се виждаше. Едната му ръка бе подгъната под тялото. Другата лежеше отстрани, с дланта нагоре и с пръсти, поприсвити навътре. Мъртвата беше по сандали. Инак бе чисто гола. Беше през лятото, затова и бе почерняла от слънцето, ако не се броят тъничката ивица бяла кожа на гърба и таза.
Ези се притесни, че са се вторачили така в мъртвото голо момиче. Вършеха си работата, но въпреки това бяха точно толкова виновни, както и убиецът — Ези начаса реши, че става въпрос за убийство, — задето унижават тази млада жена.
— Лошото е, че нощес валя като из ведро — каза подчиненият на Ези, забелязал като шефа си локвичката дъждовна вода, която се бе събрала в трапчинката при кръста на момичето. — Дъждът сигурно е заличил много улики.
— Ще работим, с каквото разполагаме.
— Да, шефе — отвърна младежът и попи със сгъната носна кърпа влажната си горна устна. — Как мислиш, убита ли е?
— Не ми прилича на естествена смърт.
На дървото горе ядно изграчи сойка и върна Ези към настоящето. Той пъхна в сака празното пликче от фъстъците и извади друго пакетче — с розови бонбони, за да разсее соления вкус, останал в устата му. Засмука един бонбон, изправи се и отиде на мястото, където бе лежала Патси Маккоркъл.
— Божичко, Ези, какво е това тук?
Ези се стресна и се огледа — едва ли не очакваше от гората да изникне Харви Страуд. Съдебният лекар бе мъртъв от близо петнайсет години, две години преди да умре, бе излязъл в пенсия, но тази сутрин гласът му бе за Ези реален, точно както и когато Страуд бе приклекнал край трупа на Патси Маккоркъл и бе вдигнал очилата, за да го огледа по-хубаво.
— Носиш ли фотоапарат? — го беше попитал тогава Ези.
— Ей сега ще дойде момчето от вестник „Банър“.
Ези се бе надявал новината да не се разчува, докато той не разпита най-близките приятели на Патси. Искаше му се и да даде на Маккоркълови малко време, за да преодолеят шока и да се подготвят за това изпитание — догадките, които щеше да породи смъртта на дъщеря им. Но след като Страуд бе повикал фотографа на вестника, до обед всички в града щяха да говорят само за това.
— Можеш ли да ми кажеш нещо, Харви?
— Не ми давай зор. Още не съм огледал, както трябва. — Без да докосва трупа, съдебният лекар го огледа от различни ъгли. Накрая отбеляза, сочейки: — На врата има синина.
— Душена ли е?
— Може би.
— Изнасилена ли е?
— Не е изключено. Спеченото вещество по бедрата й вероятно е семенна течност.
— Божичко!
— Да.
Фотографът също дойде — изгаряше от нетърпение да снима, но после, съгледал зловещия труп на момичето, си изповръща закуската в храстите, след това седна, притиснал глава между коленете си, и започна да ги уверява, че не му било за пръв път да вижда гола жена, затова пък за пръв път се натъквал на мъртва. Мина доста време, докато се окопити и направи снимките, необходими на Страуд.
Недалеч от трупа бе спряна кола, регистрирана на името на Патси. При колата Ези намери купчина дрехи. Вдигаше ги една по една с пинцети, оглеждаше ги и ги пускаше в найлонов плик с етикетче. Имаше блуза и пола, сутиен и чифт гащета. Дрехите бяха подгизнали от дъжда, но доколкото Ези можеше да прецени, не бяха разкъсани, нямаше и липсващи копчета, което да навежда на мисълта, че са били насилствено смъкнати. Но трябваше, разбира се, да ги изследват и в лабораторията.