И двете предни врати на колата зееха отворени. Оттук шерифът стигна до извода, че Патси не е дошла тук сама. От двете празни бутилки от алкохол, едната на пода на автомобила, другата в калта наблизо, се разбираше, че е паднала голяма веселба.
— А ноктите, Харви?
— С червен лак са. Никой не е счупен или изтръгнат, никой не кърви. Не виждам и тъкан под тях. Но ще ги почистя и в лабораторията.
Съдебният лекар обясни, че по китките и глезените също няма одрасквания, нищо, от което да личи, че момичето е било връзвано или влачено или че се е съпротивлявало.
Дума да няма, Патси Маккоркъл беше дошла тук заедно с другия човек по своя воля и не бе очаквала да умре.
Ези чу, че радиовръзката пука, веднага се върна в патрулната кола и каза в преносимата радиостанция:
— Слушам те, Джим!
— Снощи малката Маккоркъл е била във „Вагън Унил“ — докладва неговият подчинен Джим Кларк.
Вече години наред Кора и нейната групичка заклети трезвеници се опитваха да наложат чрез местен референдум в окръга сух режим, но това бяха единствените избори, на които всички почитатели на чашката бяха единни като скала. Опитите да им бъде наложено въздържателство неизменно удряха на камък. Но Кора и нейните хора все пак бяха успели да издействат в самия град да не се продават спиртни напитки. Ето защо сега всички пивници и заведения бяха от двете страни на магистралата, досами последните къщи на града. Сред тези заведения беше и „Вагън Уийл“.
— С кого говори?
— Със съдържателя, казва се Паркър Джий. Снощи е работил на бара. Твърди, че Патси е била в заведението няколко часа и си е тръгнала някъде към полунощ.
— Сама ли?
— С братя Хърболд.
9
Телефонът върху писалището на Емъри Ломакс иззвъня. Ядосан, че го прекъсват, той натисна копчето на вътрешната връзка.
— Кой е, госпожо Пресли?
— Търсят ви от „Истпарк Девелопмънт“.
Настроението на Ломакс тутакси се промени.
— Свържете ме.
Бе затънал до гуша в работа, но тя можеше да почака. Бъдещето му не зависеше от тази мижава банка, която изобщо не можеше да се мери по размах с „Истпарк Девелопмънт“ в Хюстън. Фирмата можеше да купи, когато си поиска, тази смехотворна банка, и то за сума, която за собствениците й си бяха джобни пари.
— Здрасти, Глен — подхвана той мазно-мазно — мед му капеше от устата. — Как сте там…
— Изчакайте, с вас иска да говори господин Конот.
Емъри се свъси — докривя му от резкия тон на секретарката и от това, че Конот не го е потърсил сам, а го е възложил на някаква си дребна чиновничка.
Оставиха го близо три минути да слуша Кени Джий, накрая се обади и Конот. Той попита без заобикалки и излишни любезности:
— Ломакс, получи ли документите, които ти изпратихме?
— Вчера. Направо невероят…
— Какво каза Корбет?
— Аз такова… още не съм му ги показал. Както ти обясних, самият аз ги получих току-що. Нямах време да ги проуча. — От мълчанието в другия край на линията го побиха тръпки. — Но разговарях със снаха му. Тя склони да се срещнем. Довечера смятам да прегледам всички материали. Ако се налага, ще ги науча наизуст. Всички четирийсет и шест страници.
Криви им бяха сметките, ако си въобразяваха, че ще пожертва цяла вечер, за да чете всички тези скапани проекти, калкулации и строителни планове. Можеше да уреди нещата и без да се задълбочава в досадните подробности.
— Знаеш мнението ми, Глен — допълни Ломакс възможно най-убедително. — Не искам да давам възможност на Корбет да увърта. Преди да ида при него, държа да се запозная из дъно с материалите. Така, дори и старецът да почне да ми привежда някакви доводи, ще съм в състояние веднага да ги опровергая.
— Ако задачата не е по силите ти, кажи си още сега.
Сърцето на Емъри подскочи.
— По силите ми е, и още как!
— Спряхме се на теб, защото движиш банковите сметки на Корбет. Наясно си с паричните му проблеми. С други думи, благодарение на теб прескачаме един етап. Но ако нещата не потръгнат, ще те сменим с друг.
— Бива ли да говориш така, Глен! За мен това е не по-малко важно, отколкото за вас.
— Съмнявам се. Кога ще се обадиш?
— Скоро. — Явно това не бе достатъчно. — Много скоро. — Глен пак не беше доволен. — Веднага щом разговарям с Корбет.
— Чакам.
Емъри продължи да държи телефонната слушалка, безжизнена като увиснал полов член.
Стана му неприятно от сравнението и той остави слушалката, после се обърна заедно със стола на колелца и се вторачи в прозореца, който гледаше към главната улица на Блуър.