Банката имаше още един етаж, но Ломакс бе доволен, че кабинетът му е на партера. Стъклата на прозорците бяха тъмни и той можеше да зяпа тротоара, без да го вижда никой. Докато наблюдаваше минувачите, се забавляваше: правеше мръснишки жестове на хората, които не му бяха симпатични, и зяпаше на воля хубавите жени. Рядко се случваше някоя да мине край банката и да не се погледне в тъмното стъкло. Ломакс обичаше да си мисли, че те се извръщат към стъклото не за да видят как изглеждат, а за да погледнат него.
Вчера той бе забелязал още отдалеч Ана Корбет. Вървеше по тротоара заедно със сина си и двамата току спираха, за да позяпат някоя витрина. Младата жена си я биваше. Хубаво стегнато телце. Високо дупе. Е, с гърдите беше зле, но зърната им бяха набъбнали от климатичната инсталация вътре в банката.
Хвана го яд, че Ана пилее хубостта си с онзи старец. Всеки знаеше, че той я чука. Двамата живееха заедно вече седма година. То оставаше дядката да не я чука! Кога друг път ще му падне такъв случай!
Виж, Ломакс не проумяваше защо Ана се примирява с този вечно намусен дърт скъперник. Вероятно защото беше глуха. Емъри не виждаше друго обяснение. Младата жена сигурно си мислеше, че не може да се надява на нищо по-добро от свекър си. Емъри смяташе да я опровергае.
При тази мисъл той се подсмихна под мустак.
Но усмивката му угасна бързо. Сега не му беше до глухото момиче — то можеше и да почака. Най-важното сега бе той да изпълни онова, което очакваха от него в „Истпарк Девелопмънт“. Не можеше да го постигне с добро. Беше опитал да съветва Корбет по финансовите въпроси и да спечели доверието му, но бе ударил на камък.
Конот и другите вече губеха търпение. Нямаше за кога да протака. Но докато Корбет си плащаше вноските по заема, цялата тази история можеше да се проточи с години. Емъри се опасяваше, че от „Истпарк Девелопмънт“ ще възложат задачата на друг, ще се откажат от проекта и ще оттеглят предложението. И тогава той щеше да бъде прецакан. Щеше да гние до второ пришествие в отдел „Заеми“ на банката и да кара на едната заплата.
Работеше в една от малкото банки, собственост на семейство, и шансовете му за повишение клоняха към нула. Директорът имаше двама синове, и те сухари като него. Бяха скъперници и педанти. И тримата не го обичаха много-много. Като нищо можеха да му покажат вратата.
Изводът: Емъри трябваше да върти, да суче, но да уреди сделката с „Истпарк“. Каквото и да му струваше това, трябваше да убеди Корбет да продаде фермата. Но досега все не намираше подход към стареца. Той отказваше да слуша за това, камо ли да го обсъжда.
Емъри трябваше да разработи нов план за атака. Точно така! Трябваше да измисли нещо дръзко.
Ето къде беше разковничето! Да прояви дързост! След време, когато хората говореха за това — а Емъри бе готов да се обзаложи, че те ще говорят, — всички щяха да са единодушни, че сделката е щяла да се провали, ако Ломакс не е предприел онзи дързък ход. „Не човек, а желязо. Ето какъв е Ломакс, инак нямаше да направи нещо толкова дръзко“, щяха да шушукат хората.
Погледна разсеяно през тъмното стъкло, за да получи вдъхновение.
Но единственото, което видя, бе очуканият пикап, който пъплеше по главната улица на града.
10
— Изглежда ми свестен — каза Делри по телефона. — Но в тези времена човек не може никога да е сигурен.
— Особено пък във вашето положение, господин Корбет. Имам предвид, че…
— Знам какво имате предвид — прекъснато грубо Делри.
Мъжът в другия край на телефонната линия явно усети, че е прекалил, защото побърза да добави:
— Не забравяйте, че го направих като лична услуга, фирмата не се занимава с такива разследвания.
— Ясно.
— Искам да ви предложа да ми позволите да ви пратя въоръжена охрана. Докато тази… докато нещата не се уталожат.
— Не, благодаря — отсече Делри. — Признателен съм ви за съдействието. Особено, при положение че не правите такива разследвания. Но нямам нужда от нищо друго. Дочуване.
Затръшна слушалката — беше почервенял от яд. Беше помолил собственика на една от местните охранителни фирми — син на негов отколешен приятел, с когото бяха играчи навремето домино и който вече бе починал, — да провери що за птица е Джак Сойър.
И толкоз. Но момчето не се бе сдържало и по инерция бе свързало молбата му с Карл Хърболд.
Делри си пое няколко пъти дълбоко въздух, за да се поуспокои. Не си струваше да се пали заради думите на момчето. Наложи си да насочи своите мисли към добрата новина: при проверката се бе оказало, че Джак Сойър не е забъркан в нищо подозрително.