Миналото на Сойър се бе оказало чисто. Той се проявяваше като уравновесен и спокоен човек. Беше умен и начетен. Досега Делри не бе открил тема, по която той да не е подготвен. Можеше да говори за всичко. Но не и за себе си. Не бе казал и думица за своя живот. Предимно слушаше. Умееше да слуша, знаеше кога да вметне нещо и кога да си замълчи.
Имаше енциклопедични познания за домашните животни, разбираше от добитък. И да не знаеше нещо, не се свенеше да попита. Беше много работлив. Никога не клинчеше. Случваше се и сам да поеме инициативата. Грижеше се за инвентара. И да използваше някой инструмент, после непременно го прибираше. Наистина нямаше цена като помощник във фермата.
Защо ли такъв умен, сърдечен човек като него не се застояваше за дълго на едно и също място, защо обикаляше със стария пикап, хващаше се на каква да е работа, нямаше си никого — нито семейство, нито приятели?
Освен това се бе появил сякаш от вдън земя непосредствено след като Карл беше избягал от затвора.
Но ако имаше някаква връзка между Джак Сойър и Карл, тя щеше да излезе наяве при проверката на миналото му.
Делри не се осланяше на съвпаденията. Всъщност не вярваше в тях. По природа си беше мнителен и болезнено предпазлив. По-младият мъж му беше симпатичен, но той му нямаше вяра.
Делри обичаше всичко да е кристално ясно.
А Джак Сойър не му беше ясен.
11
— Това е „д“. Просто го изпиши с въздуха с кутрето.
Джак спази всички указания на Дейвид, но момченцето поклати глава.
— Първо напиши ченгелчето, ето така. Видя ли? После…
— Да, разбрах — каза Джак и опита отново.
— Браво, Джак. Справи се. Добър си в езика на знаците.
— Защото ти си добър учител. Ами „ж“-то?
Хлапето пъхна език в бузата си и изписа с пълничко пръстче знака за буквата. Джак повтори движението.
— Така ли?
— Да. Браво! После коя буква е?
— „А“.
— „А“-то е лесно. Прилича на печатното. Аз мога да пиша и на клавиатура. Мама ме научи, когато бях само на три години.
— Браво на теб. Значи получихме „Джа“ — каза Джак и изричайки буквите, ги изписа една по една с дясната си ръка. — А сега идва „к“-то.
— То си е трудничко. Виж, ето така.
— Така ли?
— Не, трябва да… Чакай! Мама ще ти покаже. Здрасти, мамо! Тъкмо показвах на Джак как да си пише името на езика на знаците.
Джак, който беше приклекнал пред люлката, се изправи, обърна се и се усмихна смутено.
— Здравей.
Ана Корбет го изгледа толкова хладно и високомерно, че той се запита какво ли пак е направил, та я е ядосал. Мислеше си, че Ана му е простила, задето първия път, без да иска, я е пренебрегнал. Така де, в края на краищата й беше поправил колата и й бе спестил парите за ремонта. А тя му бе благодарила със знаци.
Или може би Джак не я бе разбрал. Дали тя не му беше показала нещо друго. Например „Върви по дяволите!“
Откакто се беше нанесъл във фургона, я бе виждал само отдалеч, и то мимоходом — веднъж Ана беше поливала цветята на стъпалата пред входната врата, друг път бе прекосила заедно с Дейвид двора, за да вземе пощата, а днес, докато Джак подковаваше един от конете, беше вдигнал очи и я бе видял да стои на задната врата. Ала само след миг Ана се скри и той дори не бе сигурен, че го е забелязала.
Безспорно не се държеше особено гостоприемно. Джак имаше чувството, че младата жена го избягва. Но бе възможно да влага в хладното й поведение по-голямо смисъл, отколкото то имаше.
Ана направи някакъв знак на Дейвид, но той на мига възропта:
— Ама тук няма комари, мамо. Не са ме ухапали. Нито веднъж.
Тя му каза със знаци още нещо. Този път момченцето реши, че е по-благоразумно да я послуша. Плъзна се от седалката на люлката и рече на Джак:
— Трябва да се къпя.
— Да, ние, мъжете, трябва да слушаме. Колкото по-бързо се окъпеш, толкова по-бързо ще си легнеш и ще станеш, за да се люлееш отново.
— Утре ще ме засилиш ли по-нависоко?
— Ще видим — отвърна Джак и му махна.
Майка му го хвана за раменете, обърна го, тупна го лекичко, на шега по дупето и го отпрати в къщата. После за изненада на Джак махна и на него в същата посока.
Той посочи гърдите си.
— Аз? Да дойда в къщата ли?
Младата жена кимна рязко и без да чака да види дали ще я последва, тръгна подир сина си. На Джак му стана любопитно и той също се запъти към къщата.
— Слушам, госпожо — каза на висок глас.
Вече в антрето Ана посочи на Дейвид горния етаж.
— А вие с Джак какво ще правите? Не може ли и аз да остана тук долу с вас?
Майка му вдигна показалец и изрече с устни „едно“. След няколко секунди вдигна втори пръст. „Две.“