Не ми говори така, сякаш съм малоумна. Аз съм глуха, а не…
Джак се пресегна и спря ръцете й. После направи знака, за който бе видял, че Дейвид я пита. „Глупачка“.
— Помня го.
Зад невероятните й сини очи забушуваха шеметни чувства. Джак бе запознат с психологията дотолкова, та да знае, че Ана Корбет предпочита да напада първа, докато не са нападнали нея. Този защитен механизъм си бе напълно разбираем. Джак знаеше що за стока са хората и не се и съмняваше, че още в училище съучениците са се подигравани на Ана. Дори възрастните, колкото и възпитани да бяха, понякога се държаха нетактично, без да се замислят. Младата жена си бе създала свой начин да се брани. Бореше се срещу невежеството и жестокостта, като нанасяше първия удар.
— Никой не би и помислил, че си глупава — увери я той. — Ти си…
Джак се пресегна над облегалката на стола и набра бавно, с два пръста на клавиатурата думата „снобка“. Ана отмести ръката му и понечи да изключи компютъра.
— А, без тия — рече мъжът и пак спря ръцете й. — Така и баба знае. Сега ще ме изслушаш… Искам да кажа, че трябва да чуеш какво… Знаеш какво имам предвид.
Той замълча, за да си поеме дъх и да подреди мислите си. Ана го гледаше с неприкрита враждебност, но според него глухотата не й даваше право да се държи грубо. И таз добра, да му се нахвърля така само защото не чува!
— Още от мига, в който се запознахме, съм мил с теб. А ти се държиш отвратително. Защо? Защото аз чувам, а ти не?
Тя поклати ядно глава.
— Тогава защо?
Младата жена написа на компютъра:
Защото ме е страх от теб.
Джак бе стъписан от думите, изникнали върху екрана. Тя не би могла да каже нещо, което да го изненада или нарани повече.
— Страх те е от мен ли?
Ана вдигна поглед от устните към очите му, сетне отново се извърна към екрана на монитора.
Страх ме е, че когато си тръгнеш, Дейвид ще страда. Делри също.
Джак се усмихна криво.
— Току-що съм дошъл. И през ум не ми е минавало да си тръгвам.
Но все някога ще си тръгнеш, нали? — набра младата жена и подчерта думите „все някога“.
— Да. Ще си тръгна.
Ана написа късичкото:
Когато си тръгнеш, те ще тъгуват.
— Защо реши, че ще тъгуват? — попита Джак. Пръстите й увиснаха над клавишите, след това тя набра:
Ти запълваш…
Но последната дума й убягваше. Накрая младата жена отвори опърпания от честото разлистване тълковен речник до клавиатурата, написа думата „празнота“ и вдигна изчаквателно очи към него.
— Става — рече Джак. — Думата, де. Но не съм сигурен, че искаш да ми кажеш точно това.
Ана кимна, изрече само с устни: „Да, точно това“, и продължи да пише:
Делри е бил нещастен, преди да срещне Мери, майката на мъжа ми. Мери му е втора жена. Когато се е оженил за първата, тя вече е имала двама синове. Изпуснати момчета. Създавали са му големи неприятности. Почернили са му живота. Когато жена му починала, той…
Ана отново спря да пише и затърси думата. Погледна Джак и махна властно с ръка.
— Отблъснал ги е? Не е искал да има нищо общо с момчетата? Отказал се е от тях?
Тя кимна и продължи:
Това беше отдавна. Делри се прави, че изобщо не се е случвало. С Мери той е започнал нов живот. Обичал я е много. Но тя се е споминала. После и Дийн. Когато умря и Дийн, той се затвори в себе си.
— А как умря мъжът ти?
Джак прочете думите, изникващи върху екрана. Дийн Корбет бил войник. Отишъл в армията, за да довърши образованието си, без изобщо да подозира, че точно тогава Съединените щати ще обявят война. По време на „Пустинна буря“ го пратили от форт Худ, щата Тексас, в Ирак. След победата частта му останала, за да помогне в разчистването на Кувейт. Дийн се върнал без рани, но въпреки това инвалид.
Заради пожарите на петролните кладенци беше получил инфекция на белите дробове — написа младата жена. — Поболя се и умря.
Тя спря да пише и Джак я погледна.
— Колко жалко!
Ана го гледа известно време, сетне премести очи надолу към пръстите си, които още бяха върху клавиатурата. Старинният часовник отмери часа. Джак трепна, младата жена — не. Справяше се с недъга си толкова леко, та човек забравяше, че тя живее в свят на мълчанието. Той привлече вниманието й и попита:
— А Дейвид още не е бил роден, нали?
Ана се усмихна тъжно и написа:
Роди се три месеца след смъртта на Дийн.
Джак прокара кокалчетата на пръстите си по устните. Явно имаше и по-тежки неща от това да живееш като него цял живот сам. Например да загубиш бащата на своето дете още преди то да се е родило. Идеше му да попита дали тя е щяла да размисли и да не роди Дейвид, ако е знаела, че ще овдовее толкова рано. Но се отказа. Знаеше отговора. Ана щеше да роди детето, каквото и да й струваше това. Тя отново започна да пише върху екрана.