— Ще взема мерки, шериф Хардж. Благодаря, че ги доведе вкъщи. Имаш думата ми, че това ще е за последен път.
Но Делри не успя да спази обещанието си. От година на година момчетата вършеха все по-големи пакости, особено след като се роди Дийн Корбет. Баща му беше на седмото небе от щастие. А Сесил и Карл сякаш бяха решили на всяка цена да му почернят живота.
Белите им ставаха все по-сериозни, докато веднъж — Сесил вече беше в гимназията, а Карл в прогимназията — едно момиче не ги обвини, че са се разголили в ученическия автобус и са го принудили да ги милва. Момчетата се кълняха, че девойчето лъжело, че нямало такова нещо и гладна кокошка просо сънувана. И тъй като момичето беше само, а те бяха двама, Сесил и Карл си останаха ненаказани. Родителите на момичето бяха възмутени и на всеослушание обвиняваха Делри за поведението на доведените му синове.
Сетне момчетата извършиха няколко дребни кражби и вандалщини и бяха хванати да карат пияни, но си бяха хитри. Винаги се измъкваха сухи от водата. Една нощ обаче бяха заловени на местопрестъплението, докато крадяха авточасти от гробище за стари коли. Бяха осъдени на година и половина затвор за непълнолетни. След една година бяха пуснати оттам и се върнаха под попечителството на втория си баща.
Делри рече и отсече: още едно провинение, и ще ги изхвърли от къщата си. След две вечери те се напили, откраднали една кола и отишли в Далас, където се блъснали в камионетка и ранили тежко шофьора. Получиха присъди вече като пълнолетни и бяха пратени в Хънтсвил. Делри се отърва от тях.
След като ги пуснаха под гаранция, двамата не се прибраха в Блуър. До пролетта на 1976 година.
В началото на същата година на една сонда беше открит нефт. За кратък период от време бяха намерени още три нефтени кладенци. Сондите започнаха да никнат като гъби след дъжд, появи се търсене на работна ръка. В района взеха да се стичат какви ли не отрепки, които се хващаха на сондите. Сред тях бяха и братя Хърболд.
Една вечер в мотел, където бяха отседнали главно пришълци, стана сбиване. Когато отиде на местопроизшествието, Ези с изненада видя, че сред побойниците са и братя Хърболд.
Още от малки си бяха хубави момчета — не бяха погрознели ни най-малко в затвора. С кървящата рана над веждата Карл изглеждаше дори още по-красив и чаровен.
— Я, кого виждам, шериф Хардж! — ухили се Карл, щом Ези го издърпа от човека, когото той налагаше с юмруци. — Беше ми домъчняло.
— Пак ли си търсиш белята. Карл? Толкова ли не се поучи в Хънтсвил?
— Разбира се, че сме си извлекли поука, шерифе — намеси се Сесил, който изтласка с лакът брат си. И двамата бяха непрокопсаници, но Сесил не беше толкова буен. Ези се съмняваше, че той е по стока от брат си, но поне беше по-предпазлив. — Това тук стана случайно.
— Какво ти случайно! Брат ти щеше да пребие от бой онзи хубостник.
Един негов подчинен се опитваше да свести другия мъж, който бе изпаднал в безсъзнание, като му удряше плесници.
— Брат ми просто се защитаваше — натърти Сесил. — Виновни сме за сбиването точно колкото всички останали тук. Задържите ли нас, трябва да задържите и другите. Няма да ви стигне мястото в ареста.
Беше прав, естествено. Ако Ези седнеше да разпитва тези мъже, щеше да виси тук цяла нощ и само да губи времето на себе си и на своите подчинени: щеше да чуе какви ли не взаимно изключващи се твърдения как е започнал боят. Ето защо просто затвори заведението и нареди на всички да се прибират по стаите и да се наспят.
Сесил задърпа Карл към стаята, но брат му спря и попита:
— Ей, шерифе, виждал ли си нашето второ татенце?
— Да.
— Следващия път, когато го видиш, му предай да върви на майната си — изтърси Карл и за по-убедително забучи пръст в гърдите му. — Предай на онзи педал какво съм ти казал.
— Млъквай, Карл — скастри го Сесил, после се усмихна гузно и го затегли през паркинга.
На другия ден Ези отиде при Делри. Не му предаде думите на Карл, само го попита дали знае, че доведените му синове са се върнати.
— Чух нещо такова, но не съм ги виждал. Знаят, че не искам да имам нищо общо с тях.
Ези ги беше срещнал още само веднъж — и този път те бяха в епицентъра на побоя. Беше станал в „Ранглър“, едно от малкото останали автокина в Източен Тексас. Алкохолът беше забранен, но въпреки това се лееше като река всяка лятна вечер.
Входът беше един долар на автомобил. Автокиното бе евтино забавление за хлапетиите в Блуър и съседните градове. Който и филм да даваха, те се стичаха на цели орляци, прехвърляха се от кола на кола, сваляха се, напиваха се с алкохол.
Онази вечер по причини, които така и не бяха установени, тълпата в автокиното се разделила на два лагера. Паркираните в северния край на киното обявили война на хората, спрели в южната му част. Посипаният с чакъл половин декар бил разцепен по средата от нещо като демаркационна линия.