Накрая се проляла и кръв, няколко автомобила били изпочупени, прожекционната зала била подпалена и шерифството прати всичките си пет патрулни коли.
Ези съгледа Карл — държеше се за кървящия нос и се опитваше да натика някаква мъртво пияна жена на предната седалка на кола комби.
— Само си търсиш белята Карл!
Той веднага се впусна да се брани и се изкиска:
— Не съм започнал пръв.
— Така си е, честен кръст. Просто бранеше честта на гаджето си. Нима ще го задържите само заради това?
Ези се извърна към Сесил, който отново се бе притекъл на помощ на брат си.
— Пуснат е под гаранция — напомни Ези. — Нарушава обществения ред. Бих могъл да го арестувам дори само за това.
— Ама бива ли да говорите така, шериф Хардж! Какво можеше да направи? Някакъв копелдак нарече гаджето му „курве“.
Ези позна жената, отпуснала се като чувал с картофи върху предната седалка. Наистина си беше известна проститутка, която лично той бе пращал няколко пъти зад решетките, задето досажда на хората на паркинга пред универсалния магазин.
— Разкарайте се и двамата. Но ви хващам вече за втори път. Оттук нататък му мислете, ще ви държа под око!
— Под кое от двете? — изкикоти се Карл.
След време Ези щеше да съжалява горчиво, че онази вечер не им е сложил белезниците и не ги е вкарал в затвора. Че не е съобщил на властите за поредната им простъпка. Че не се е възползвал и от най-дребния повод, за да ги прати отново зад решетките. Ако го беше направил, сега Патси Маккоркъл можеше и да е жива.
Тези две срещи с братя Хърболд щяха да преследват Ези години наред, но мисълта за тях щеше да го мъчи най-вече три дни, след като бе намерен трупът на Патси. Облечен в светъл ленен костюм, Харви Страуд нахълта като фурия в кабинета на шерифа и метна върху бюрото му кафяв илик.
— Готово!
— Крайно време беше — промърмори Ези, после смъкна краката си, които бе качил на края на бюрото, и отвори плика.
— Нямаше как да претупам такова нещо — заоправдава се съдебният лекар и свали шапката, за да си помаха с нея. — Ще ти се откъсне ли от сърцето една студена кола? Ако ти се намира, разбира се.
Един от подчинените на шерифа донесе безалкохолната напитка, за която лекарят бе помолил. Той я беше изпил до половината, когато Ези вдигна глава от текста, напечатан върху листовете.
— И какво излиза, умряла е от счупен врат?
— Прекършен като суха съчка. Точно на две. Починала е на място.
— Какво според теб се е случило?
— Като начало е имала полов акт с двама партньори — отвърна Страуд.
— Изнасилена ли е?
— Възможно е. Но ще бъде трудно да го докажем, защото няма факти в подкрепа на такова предположение. Пък и доколкото знам, момичето не е отказвало на никого, надали се е налагало да го изнасилват.
— Интересува ме как е умряло, не как е живяло. Не ти приляга да говориш така, Харви.
— Сигурно — рече съдебният лекар, без да се обижда. — Но и ти знаеш, че си е така.
Ези наистина знаеше, че Страуд казва истината, и не се впусна да спори.
— А синината върху шията?
— От целувка е. Има същата и върху лявата гърда. Целували са я доста страстно, но това не е насилие.
— Тук пише, че си намерил семенна течност във влагалището, а също и в…
— В ректума. Тук имаме само един донор. Проверих няколко пъти пробата, която взехме. Само един мъж се е изпразнил в ректума на момичето. — Страуд се оригна и остави празната бутилка от кока-колата на крайчеца на бюрото. — Около ануса има ожулвания и разкъсвания. Леко кървене.
Тоест, била е жива, когато са я обладали там. Предполагам, че… Ако изобщо те интересува какво предполагам, Ези.
Шерифът махна на Страуд да продължи, макар че от всяка негова дума му се повдигаше все повече.
— Та предполагам, че е отишла по своя воля с момчетата. Направили са си оргия.
— А после единият я е изнасилил анално.
Съдебният лекар се свъси и подръпна замислено месестата част на ухото си.
— И това е само предположение, съшито с бели конци. Може и да е искала да го направи. Колкото да опита. Доколкото знаем, сама се е натискала.
Ези се сети за госпожа Маккоркъл в пеньоара на маргаритки — дано никога не научеше всичко това за единственото си дете.
— Можем само да предполагаме какво е станало оттук нататък — продължи съдебният лекар. — Възможно е момичето да е размислило и да е отказало, а момчето да е упражнило насилие. Но повтарям още веднъж — няма одрасквания и натъртвания, нищо, от което да се разбира, че са се боричкали.