— Това ли ще кажеш и в съда?
— Да, ако се стигне дотам, Ези. Под клетва ще бъда принуден да заявя точно това. Може би в началото момичето се е съгласило, но го е заболяло и се е отказало. Започнало е да се съпротивлява и онзи го е убил. Елементарно. Но е възможно и покойната да е изпитвала удоволствие. Случва се дори хора, които правят сравнително редовно анален секс, да получават кървене и дразнене.
Ези потърка слепоочие.
— Защо тогава вратът й е счупен? — попита шерифът, свел глава.
— Моето предположение ли? Случва се, ако по време на полово сношение партньорите се поувлекат. Младежът се е превъзбудил и без да иска, й е счупил врата.
— Няма как да си сигурен, че става дума за нещастен случай.
— Така си е. Но няма как да съм сигурен и че е направено преднамерено. Единственото, което знам със сигурност е, че той е довел до края сношението.
Ези се изправи и се протегна. Отиде при прозореца и без да има нужда, оправи щорите.
— Дори и да е било нещастен случай, защо младежът не е съобщил?
— Ти какво искаш, да дойде и да си признае, че я е чукал, докато я е уморил ли? — изсумтя скептично съдебният лекар. — При всички положения подбудите са твоя работа Ези. Аз моята си я свърших. — Страуд си сложи шапката и се надигна тежко от стола. — Подочух, че главните ти заподозрени са братя Хърболд.
— Последния път, когато са я видели жива, е била с тях.
— Аха! Тогава би могло да е и едното, и другото. Случайна смърт, за която не са съобщили. Или изнасилване и непредумишлено убийство.
— Или умишлено убийство.
— Би могло. Момчетата какво казват?
— Изпокрили са се.
— Изчезнали са, значи?
— За последно са ги видели в заведението „Вагън Уийл“ заедно с Патси.
— Не думай! Клетият Делри, много му се струпа на главата. Е, наслука! Мерси за колата.
Една от причините Ези да не арестува братя Хърболд, когато имаше тази възможност, бе, че му се искаше да спести притесненията на Делри Корбет. Оказа се, че му е направил мечешка услуга. Следващия път, когато го видя, се наложи да му съобщи, че издирва доведените му синове във връзка със смъртта на Патси Маккоркъл.
— Знаеш ли къде са, Делри?
— Ако знаех, щях да ти ги предам — отвърна човекът и Еди му повярва.
— Това ще те вкара в гроба, така да знаеш.
Сега, след толкова години, Ези бе тъй погълнат от мислите си, че не усети кога Кора е дошла при него. Гласът й не го върна към настоящето. Измъкваше се от минатото, от гузните си спомени с танталови мъки, сякаш се отскубваше от лепкава упорита паяжина.
Накрая все пак се окопити и се усмихна на жена си.
— Добро утро — поздрави я и той.
Както личеше, според Кора утрото изобщо не беше добро. Без да продумва и дума, тя му наля кафе от каничката, която бе донесла на верандата, сипа и на себе си и седна на тапицирания стол до него. Ези усети мириса на талк. Още откакто се бяха оженили, жена му си слагаше талк всеки път, когато се къпеше.
— Кое ще ме вкара в гроба? — попита той.
— Тази твоя мания.
— Вманиачен съм единствено по теб.
Ези се пресегна и сложи длан върху коляното й. Тя бързо я отмести.
— Това момиче е мъртво вече цели двайсет години, ако не и повече.
Той видя, че няма смисъл да се преструва, и въздъхна тежко. Известно време само отпиваше от кафето и мълчеше, вторачен в моравата отпред.
— Знам, Кора, откога е мъртва.
— Баща й също умря. Доколкото знам, и госпожа Маккоркъл.
Пет лета по-късно Маккоркъл бе последвал дъщеря си в гроба. Докато преглеждал нечия сметка за тока, просто се беше свлякъл върху писалището в комуналната служба и бе издъхнал. Овдовялата му съпруга се бе преместила да живее в Оклахома. Не се бе върнала в Блуър нито веднъж, дори да сложи плоча на гроба на дъщеря си и мъжа си. Ези й влизаше в положението. Градът не бе оставил добри спомени у нея.
— Единственият човек, който обвинява теб за сполетялото ги, си ти — рече Кора и натърти последната дума. — Кога ще приключи всичко това, Ези? Кога ще си го избиеш от главата?
— Откъде знаеш за какво си мисля?
— Освен че ме ядосваш, сега пък и ме обиждаш — сопна се тя. — Знам, че онази нощ се измъкна по терлици, за да прегледаш онези потънали в прах архиви. И още преди да си излязъл през задната врата, надуших как ме лъжеш, че отиваш за риба.
— Наистина ходих за риба — възрази той от немай-къде.
— Отиде на онова място край реката, където умря момичето. — Кора остави чашата кафе на масичката между столовете и стисна ръце върху скута си. — Бих могла да се боря с друга жена, Ези. Щях да знам как да постъпя. Но това… Не знам как да се боря с това. И… — Тя не се доизказа, само въздъхна тежко. — А и се уморих да опитвам.