Ези я погледна, видя вироглаво вдигнатата й брадичка и не щеш ли, усети как сърцето в гърдите му се е превърнато в буца олово.
— Напускам те, Ези. Оставям те на проклетите призраци, с които бях принудена да те деля.
Тя се разплака.
— Кора…
— Недей! Не казвай нищо. Обсъждали сме го хиляди пъти. Полза — никаква. Карали сме се, но и това не реши нищо.
— Притеснен съм заради това бягство от затвора. По новините не говорят за нищо друго, освен за Карл и вероятно това съживи спомена. Щом го заловят…
— Не, Ези. Когато го осъдиха в Арканзас и го пратиха в затвора, пак твърдеше, че край, всичко е приключило. Друг път! От години се кълнеш, че ще престанеш и ще забравиш за тази история. Но ето, сега уж си в пенсия — само да се радваш на живота! Да се радваш на мен! — пророни тя през хлипове. — Но ти не се радваш на нищо. Кисел си като краставица. Затънал си до гуша в минатото, и то по своя воля. Но моята воля е друга. Както казват децата, аз бях дотук!
Ези се опита да запази спокойствие.
— Едва ли говориш сериозно.
— Повече от сериозно. — Тя избърса очи с ръкава на домашната роба и се изправи. — Обичам те от вечерта, когато те видях. Ще те обичам до сетния си дъх. Но няма да живея повече с теб, Ези. Няма да стоя със скръстени ръце и да гледам как това те яде. Накрая ще те вкара в гроба. Гледах как те мъчи, но Бог ми е свидетел, няма да гледам как те погубва.
13
Делри не бе проронил и дума, откакто бе намерил мъртвите крави.
Изправи се бавно. Свати шапката с козирка и изтупа с нея прахта по крачолите, останала, където бе коленичил. Прокара ръкав по челото си, по което бяха избили капчици пот и смълчан и замислен, погледна вторачено към пасището.
Накрая Джак попита:
— Какво ще кажеш, Делри?
— Ами мъртви са — оповести той очевидното.
— Имах предвид дали се досещаш кой ги е убил.
Корбет отново нахлупи шапката, извърна се и го погледна.
— Имам някои предположения. Все лоши.
Джак пристъпи от крак на крак — беше притеснен. Беше му трудно да изглежда невинен, когато старецът го гледаше тъй обвинително.
— Според теб е койот, нали? Или рис — рече Джак, опитвайки се да намери правдоподобно обяснение за трите мъртви животни, които се вкочаняваха в утринната жега.
Но не мислеше, че ги е нападнал звяр. По кравите нямаше никакви следи от ухапване, никакви рани. Ако беше прегладнял хищник, щеше да умъртви само една крава, да я опоска до кокал и да остави на мишеловите окървавения скелет. А останките от кравите херефордска порода изглеждаха непокътнати.
Сякаш прочел мислите му, Делри каза:
— Нападнал ги е звяр, но не четириног.
Определено намекваше, че нападателят е двуног. Джак понечи да възрази срещу това едва загатнато обвинение, но после размисли и реши, че е по-добре да не казва нищо. Щеше да изглежда още по-виновен, ако седнеше да твърди, че е невинен, още преди да са го обвинили. Престраши се да изкаже друго предположение:
— Мор?
— Може би — отвърна Корбет. — Ще знам едва след като ветеринарят хвърли един поглед.
— Ако е мор, дали да не преместим стадото на друго пасище?
Старецът кимна лаконично.
— Това е първото, което ще направя. Иди в къщата и се обади на ветеринаря. Поискай номера от Ана.
— На драго сърце ще остана тук и ще започна да…
— Направи, каквото ти казах, ако обичаш — прекъсна го Корбет — не му беше до препирни.
— Добре. Ще оставя пикапа и ще ида пеша.
Джак отиде по неравното пасище при пикапа на Корбет, който бяха оставили при портата, откъм вътрешната страна на пасището. Затвори старателно портата след себе си. Излезе на пътя и хукна към къщата. Докато измине осемстотинте метра дотам, целият плувна в пот.
Но не мислеше за това. Не можеше да си избие от главата мъртвите крави и твърдия, изпълнен с подозрение поглед на Корбет. Беше се зарекъл пред него, че няма да краде, няма да причинява зло на семейството му. Но не бе обещавал нищо за стадото. А сигурно трябваше да го направи.
Натисна бутона до входната врата, който не само задействаше звънеца, но и включваше осветлението в къщата, та Ана да разбере, че е дошъл някой. Минаха шейсет секунди, но не се появи никой. Джак натисна бравата. Беше отключено. Той влезе.
— Дейвид!
Пак не отговори никой, Джак обаче чу телевизора и отиде в просторния хол, който преди две вечери бе зърнал от коридора. Обзавеждането беше ярко и весело, създаваше уют. По масичките на спретнати купчинки бяха подредени списания. Върху всеки стол и фотьойл имаше удобни възглавници. Върху масата в средата бе сложена купа със зелени ябълки. По телевизията вървеше поредният безкраен сериал. В долния край на екрана имаше и субтитри.