— Какво е станало ли? — досети се за въпроса й Джак. Тя кимна. — Сутринта намерихме на пасището три мъртви крави. Делри иска да разбере какво е станало.
Ана усети, че е спешно. Мина като хала покрай него и хукна надолу по стълбите. Той я последва, като се поспря само колкото да си вземе шапката, паднала, когато бе залитнал назад. Настигна младата жена вече на приземния етаж, в кухнята, където тя прелистваше тефтера с телефоните.
— Благодаря — каза й, когато Ана му го подаде и посочи номера.
Той го набра. Докато чакаше да вдигнат от другия край на линията, двамата с Ана не сваляха очи един от друг. Тя явно се притесни от вторачения му поглед. Придърпа засрамено късичката блуза. Прокара ръка през косата си и я прибра зад ухото. После сякаш не знаеше какво да прави с ръцете си и ги пусна.
— Ветеринарната лечебница.
— А, да, здравейте. Обаждам се по молба на господин Корбет.
— Делри ли?
— Да. Доктор Андерсън там ли е? Във фермата има няколко мъртви крави.
Секретарката отиде да повика ветеринаря. През това време Джак каза на Ана:
— Знаех, че ти си правила снимките. Знаех и че пак ти си на онази с оградата.
Тя поклати лекичко глава и се престори, че не го е разбрала.
Но не успя да го заблуди.
Късно същата вечер Ана се качи повторно на тавана. Беше ходила там преди няколко месеца, и то за да прибере зимните дрехи и да свали летните.
Обичаше да е разтребено, а Делри направо държеше на това. Ето защо на тавана, както всъщност и в цялата къща бе подредено като в аптека. Играчките за коледната елха бяха сложени в надписани кутии. Вълнените дрехи бяха прибрани в пликове с цип и препарат против молци. Спортната екипировка на Дийн Корбет — няколко топки, очукана каска, ръкавици и бухалки за американски футбол, спаднала баскетболна топка, тенис ракета — бяха старателно подредени върху метални стелажи. По рафтовете, досущ оловни войничета, бяха наслагани потъмнели купи още от прогимназията. Екипите му от различните отбори бяха изпрани, сгънати и сложени в кашони. Пак в кутии със списък върху капаците бяха и някои вещи на Мери.
Нямаше никакви вещи на първата жена на Делри и на двамата й синове.
Ана не беше от хората, които кътат всеки предмет и дреха. След смъртта на родителите си бе запазила само някои техни лични вещи. Другото бе раздала на благотворителни организации. Булчинската й рокля бе прибрана в специална кутия, но на тавана имаше само още един сандък с нейни неща. В него беше фотографското оборудване.
Фотоапаратът и прикачената към него светкавица бяха на пода, където Ана ги бе оставила сутринта, след като Джак я изненада. В черния плик до тях имаше взаимозаменяеми обективи и друга апаратура.
Откакто бе показала на Джак Сойър своите снимки, те не й излизаха от главата. Години наред се бе преструвала, че е изгубила интерес към фотографията и не иска да се връща към снимките, които е правила, но в мига, в който видя тези снимки, у нея се пробуди едва загатната тъга по нещо родно и свидно. Дотогава не си беше давала сметка колко й е липсвало нейното призвание. Сега я излъчваше копнеж отново да се върне към своите фотоапарати.
Ето защо сутринта, щом видя, че Дейвид е задрямал пред телевизора, тя се бе качила на тавана, за да прекара сама няколко безценни мига. Това откраднато време внезапно беше прекъснато от непредвидените обстоятелства на пасището.
После до края на деня Ана не подви крак. След като се обади по телефона на ветеринаря, Джак Сойър се върна при Делри. Макар и да й бе подметнал нещо за снимките, Ана усети, че мислите му са погълнати от мъртвите крави. Делри не се прибра за обяд, затова Ана взе храна за двама и отиде с колата на пасището.
Не знаеше как Дейвид ще се почувства, когато види мъртвите животни, но той не се разстрои — по-скоро му стана интересно. Виж, друго щеше да е, ако беше умрял някой от конете. Момчето ги виждаше всеки ден, понякога ги хранеше от шепата си. Те си имаха имена. Ала не се чувстваше лично обвързан със стадото.
Затова пък Делри бе много разстроен. Благодари на снаха си за обяда, но се държеше доста грубо. Ако Ана не беше предложила сандвич и на Джак Сойър, той сигурно щеше да кара гладен. Делри не забелязваше никого и нищо, освен доктор Андерсън, който оглеждаше мъртвите добичета.
Ана отведе Дейвид още преди да е дошъл камионът, който да откара мъртвите крави. Делри се прибра чак за вечеря. Явно беше капнал от умора. Беше раздразнителен и рязък. Ана разбра намека и не се опита да подхваща разговор. Каза и на Дейвид да не закача дядо си. Веднага щом се нахраниха, Делри се прибра горе в стаята си.
Сега, след като Дейвид си бе легнал и Ана имаше малко време и за себе си, тя се върна на тавана уж за да прибере фотоапарата на рафта, където той бе стоял цели шест години.