Погледна предпазливо Ана — реши, че появата й в конюшнята не му вещае нищо добро.
— С какво мога да ти помогна?
Тя му протегна бутилка студена бира.
Той бе толкова изненадан, че погледна шишето, сякаш не знаеше какво има вътре. Сетне вдигна озадачено очи към младата жена. Тя му подаде някак припряно бутилката с дълго гърло.
— Благодаря.
Този път Ана само поклати глава.
Джак махна жълтите кожени работни ръкавици, пресегна се, взе бирата, махна капачката и отпи голяма глътка. Не помнеше нещо да му се е услаждало толкова. Усмихна се на Ана и избърса с длан устни.
— Страхотно!
През това време тя пишеше нещо в малко тефтерче. После го обърна към него.
Докато заключвах задната врата, видях, че в конюшнята свети, и разбрах, че още работиш. Казах си, че сигурно си жаден.
— Да, бях ожаднял. Благодаря. Ти няма ли да пийнеш?
Младата жена поклати глава и направи гримаса. Джак се засмя.
— Не обичаш бира, а?
Не.
Джак остави бирата и ръкавиците върху варела със зоб, стисна дръжката на вилата под мишница, за да освободи ръцете си, и повтори знака.
— Така ли?
Да.
— И това означава „да“.
Ана кимна. Той опита да направи знаците още няколко пъти, за да ги запомни, младата жена кимна одобрително и двамата се усмихнаха. Сетне Ана премести очи към току-що окосеното сено, с което той бе застлал почистения бокс. Когато отново го погледна, Джак само сви притеснено рамене.
— Останах с впечатлението, че според Делри аз съм убил кравите.
Разбра, че е засегнал болна тема, защото Ана сведе очи. Той я подръпна за ръката.
— Наистина ли смята, че съм ги убил аз?
Тя написа в тефтера:
Още не знае.
— Но подозира мен, напи?
Ана извърна очи.
— Както и да е — махна с ръка Джак. — Знам, че ме подозира.
Изпи до дъно бирата в бутилката, която метна в празния метален варел за отпадъци. Шишето изтрещя.
— Извинявай — рече мъжът и се смръщи.
Ана посочи ушите си и вдигна рамене.
— Ама че работа! — затюхка се Джак. — Знам, че не чуваш, а непрекъснато забравям.
Младата жена кимна с разбиране и написа в бележника:
Всички забравят. Мама и тате, Дийн. Делри. Дори хората, с които живея.
Джак прочете написаното и кимна разсеяно. Беше му интересно кога е оглушала, но не се престрашаваше да я попита, за да не я обиди.
— Ана — поде колебливо, — не ми е работа. Но ми е интересно. Ако не ти се говори за това, повярвай, ще те разбера.
Тя му показа със знак да продължи.
— Ами питах се… питах се дали цял живот си била глуха. По рождение ли ти е?
Да.
— Ясно.
Джак наведе глава и почеса с нокътя на палеца отвесната бръчка между веждите си. Не че го сърбеше. Просто му се искаше да отклони вниманието си, за да не се притеснява толкова от своя въпрос и от нейния отговор.
Накрая вдигна глава и се усмихна плахо.
— Извинявай, объркан съм. Не знам какво да кажа. Бог ми е свидетел, не те съжалявам и не искам да се държа гадно. Просто ми беше интересно.
Тя написа:
Усещам, когато някой ме гледа и си мисли: „Клетото момиче, не чува!“ Усещам и когато някой ме взима за малоумна. Ти не се държиш като тези глупаци.
Джак се засмя тихо.
— Слава Богу! Не искам да ме мислиш за негодник.
Младата жена отвърна на усмивката му и поклати глава.
Той я гледа известно време, после премести очи към върховете на ботушите си.
— Онази вечер — подхвана Джак, но усети, че говори на пода, вдигна глава и рече отново: — Защо онази вечер беше против това да усвоя знаковия език?
Ана дълго обмисля думите и чак тогава започна да ги пише. След като приключи, извърна тефтерчето към Джак:
Бях изненадана, че искаш да го усвоиш. Държах се толкова рязко, защото не знаех как да постъпя. Никой, освен Дийн не е учил езика ми.
Не се налагаше Джак да чете повторно написаното, но въпреки това той го направи, защото твърдението й не беше вярно. Делри също бе усвоил нейния език, както и Дейвид. А ето че Ана отделяше тях от Дийн Корбет и Джак Сойър и той се запита защо ли младата жена го свързва с покойния си съпруг?
Трябваше да помисли хубаво над този въпрос, но не сега, когато бяха нагазили до глезени в току-що окосеното сено, гледаха се в лицата и бяха толкова близо един до друг, че Джак можеше да преброи косъмчетата по миглите й.
И мислите на Ана явно следваха съшия ход, защото тя изглеждаше развълнувана и понечи да отстъпи назад. Джак бе сигурен, че ей сега ще му пожелае „лека нощ“, затова вдигна ръка и я спря.
— Чакай. Виж!