Майка му беше фризьорка. Карл помнеше как навремето вечер, когато се прибираше, тя вонеше на препарати за студено къдрене. Помнеше и как непрекъснато мърмореше колко уморена е и те със Сесил да мирували, за да си починела. Но те си бяха палави и майка им беше безсилна да ги усмири.
После те със Сесил забелязаха, че се е променила. Тя се поокопити, започна да си прави косата и да си слага червило, да носи високи токове и чорапи. В събота вечер ходеше на срещи. Сред най-ярките спомени на Карл беше как е довела вкъщи един мъж, как го е представила като Делри Корбет и е обяснила, че той е новият им татко.
Карл вдигна крак от педала за газта и до къщата пусна колата по инерция. Угаси фаровете още преди да е изключил двигателя. Втъкна един от пистолетите в колана си и рече на Майрън:
— Не се показвай, преди да съм влязъл вътре, чу ли?
— Да.
Отвори вратата на автомобила и слезе. Начаса го лъхна миризмата на конски фъшкии и сено, пробудила спомена как са го принудили да се премести да живее извън града. Те със Сесил бяха израсли по улиците на Блуър. Всеки ден след училище се бяха срещали на уреченото място със своите приятели и бяха вършили какви ли не лудории. Непрекъснато се появяваха нови неща, които не бяха опитвали, нови предизвикателства, с които да се справят.
От по-големите се научиха да пушат, да пият и да крадат. Юмручните боеве бяха тяхната стихия. Бяха надминали и най-големите бандити, презираха слабаците. Разбраха, че онова между краката на момичетата е по-сладко и от бонбон и че ако не успеят да ги спечелят с чар, ще получат каквото искат, ако попритиснат момичето. Карл беше по-схватлив от Сесил, но и брат му гледаше да не остава по-назад.
После най-неочаквано бяха откъснати от обичайната си среда: от приятелите и свободата, на която се бяха радвали. Карл мразеше до смърт фермата. Ненавиждаше смрадта, всекидневното бъхтене, правилата и добрите обноски по време на хранене, Библията, която ги караха да четат, наказанията, които Корбет им налагаше, ако те със Сесил не спазеха някоя от прищевките му.
Мразеше до смърт втория си баща. Ненавиждаше и майка си, задето им го е натрапила. Бе неописуемо щастлив, че онзи съсирек, попаднал от крака в белите й дробове, я е вкарат в гроба. В деня, когато я погребаха, те със Сесил си организираха малко тържество — вече нямаше да слушат цивренето и молбите й да не правели пакости и да слушали Делри, защото той бил грижовен баща.
Дори и сега, сетеше ли се как майка му се е тръшкала и е хлипала, а Корбет им е налагал строгата си дисциплина, Карл усещаше как му призлява.
Вдигна ръка и почука с юмрук по вратата. След малко лампата на верандата светна. Карл знаеше, че вероятно го гледат през шпионката, затова уж трепна и затули с длан очи, та да не му блести лампата. Входната врата се отвори.
— Здравейте, госпожо Бейли — рече той дружелюбно. — Много силна крушка сте сложили. Сигурно е хиляда вата.
— С какво мога да ви помогна, млади момко?
Беше дребничка очилата жена, прехвърлила седемдесетте, със синкава коса и мила усмивка. Накъсо, всичко щеше да мине като по вода.
— Кой е, сестро?
На вратата се появи едва ли не двойничка на първата жена — тази обаче бе по-пълна, по-хубава и още по-любезна. Чаровната усмивка на Карл стана още по-ослепителна.
15
Джак очакваше, че някъде по средата на пътя между фермата и селскостопанския магазин Делри ще го уволни.
Същата сутрин старецът му бе връчил списък с нещата, които трябва да свърши, после беше отпрашил нанякъде с пикапа. Не бе казал накъде се е запътил, но Джак реши, че сигурно отива при стадото, за да види дали не е изгубил през нощта още крави. Свърши работата, която му бе възложил Делри, и се зае с други неща, за да не бездейства.
Видя, че фермерът се прибира за обяд, но той влезе в къщата, без да му каже и дума. Вече наближаваше три часът, когато Делри дойде при него в помещението за такъмите, където Джак кърпеше една юзда.
— Отиваме в селскостопанския магазин.
Джак се отби в малката тоалетна зад конюшнята, за да си измие ръцете, и когато излезе, Делри вече се беше качил на пикапа и бе включил двигателя. Не обърна внимание на Джак, когато той се качи при него. Не си размениха нито една дума.
Джак изгаряше от нетърпение да разбере дали старецът се е свързал с ветеринаря, за да научи от какво са умрели кравите, но чувстваше, че колкото по-малко говори, толкова по-добре. И така потеглиха към града в ледено мълчание. Всъщност Джак като че ли трябваше да бъде доволен, че Делри не проронва и дума. Така поне не му съобщаваше, че е уволнен.