На Джак никак не му се искаше да напуска фермата.
Стремеше се да не се обвързва, така че, когато реши, да си тръгне, без да се обръща. Не че беше вълк единак по душа. Не той беше избрал този самотен живот, самотният живот бе избрал него. Ала вече беше свикнат. В каквато и ситуация да се озовеше, Джак знаеше, че това е временно. С годините се бе научил да усеща момента, когато трябва да се сбогува и да продължи нататък. Обикновено го правеше, без да страда и да се измъчва, и се оставяше нюхът му да го отведе на следващото място.
Но този път ситуацията не бе обикновена. Джак не бе избрал случайно животновъдната ферма на Корбет. Моментът също не беше случаен. Той беше предопределен от Карл Хърболд, когато той избяга от затвора.
Този път Джак беше постъпил в разрез с установените си навици. Той не си бе тръгнал, когато бе почувствал, че е дошъл мигът да го направи. Ако се бе ръководил от онова, което е най-разумно да стори, за нищо на света не би дошъл тук. Но той вече беше във фермата. И държеше да остане тук, докато Карл Хърболд не бъде заловен.
Дума да няма, ако Делри му кажеше да се маха, Джак нямаше да има друг избор, освен да си събере багажа и да си тръгне.
В селскостопанския магазин Делри подаде на касиера стоките, които е избрал. Беше пестелив на думи, държеше се грубо. Не той, а Джак благодари на продавача, когато той им подаде касовата бележка. Не им помогна да натоварят нещата в пикапа и Джак не го винеше — Делри наистина се държеше дебелашки.
Но му влизаше в положението.
— Ама че жега! Ти запали двигателя и включи охлаждането, а аз ще прибера покупките.
— Ти какво си мислиш, че не ми е по силите и сам да го свърша ли?
Джак се засегна, но не го показа. Делри съвсем се бе вкиснал, но не защото той му бе предложил да пренесе тежките покупки. Не беше и само заради мъртвите крави. Старецът очевидно му се сърдеше заради Ана и бирата в конюшнята.
Делри затвори задната врата и двамата се качиха отново в шофьорската кабина на пикапа. Лицето на стареца беше почервеняло.
— Ожаднях. Я да пийнем нещо!
Джак бе изненадан, че Делри си е признал дори такава дребна слабост, но рече:
— Няма да откажа.
Отидоха в едно кафене. Влязоха вътре. От климатичната инсталация бе прохладно. Поръчаха лимонада на девойчето зад касата, после си избраха сепаре и седнаха един срещу друг. Делри погледна през рамо и се свъси презрително при вида на момичето — имаше обици на най-невероятни места. Беше си продупчило дори езика, където се мъдреше черна перличка.
— Защо се е обезобразила така?
— Вероятно за да ядосва дъртаци като нас.
Делри премести поглед към Джак и почти се засмя.
— Сигурно си прав.
Делри пръв изпи ледената лимонада и отмести чашата. После се вторачи през прозореца в покритите с прах слънчогледи по лехата отпред и продължи да мълчи. Джак се запита дали старецът подбира думите, с които да го уволни.
Реши, че вместо да се поти от притеснение, е за предпочитане да хване бика за рогата.
— Та какво ти каза?
Делри дори не се престори, че не го е разбрал. Премести поглед от слънчогледите към Джак.
— Отрова.
Джак усети как сърцето му се свива. Беше се надявал животните да са умрели от някой рядък вирус по добитъка или от нещо друго, което да премахва подозренията от него. Новината наистина беше лоша.
— Има ли опасност за стадото?
— Сутринта намерих още две мъртви крави. Отровата бе сложена в солта. Трябва да минат доста дни, докато разберем колко още крави са се натровили — изсумтя презрително фермерът. — Направил го е някой глупак. Щеше да ми навреди много повече, ако беше сипал отровата във водоема.
— Може би само те предупреждава.
— Не е изключено.
— Не съм го направил аз.
— Не съм твърдял, че си го направил ти.
— Но си го мислиш.
Лицето на Делри стана още по-червено, а Джак си помисли, че старецът заслужава похвала, задето се владее така добре, особено пък ако смяташе, че именно той е посегнал на добичетата. Облакъти се на масата и рече:
— Защо ще го правя?
— А защо ще ми се изтърсваш като гръм от ясно небе и ще ми искаш работа?
— Защото търсех работа.
— На друг ги разправяй тия! Звъннах на човека, при когото си работил, преди да дойдеш тук. В Корпъс Кристи. Изказа се повече от ласкаво за теб. Много съжалявал, че си напуснал. Де да имал сто работници като тебе. Имал си добра работа, но си я зарязал колкото да се хванеш при мен за два пъти по-малко пари — тросна се Делри и поклати глава. — Нещо не се връзва. Още от самото начало ми се струваше, че тук има нещо гнило.