— Няма нищо гнило. Исках да променя обстановката.
— Да променял обстановката — изсумтя Делри, после насочи към него загрубял от работата показалец. — Не ти вярвам.
— Защо тогава ме нае?
— За да те държа под око, докато разбера какво си намислил.
— И разбра ли?
— Да.
Джак разпери ръце, приканвайки Делри да сподели изводите си.
— Работиш за онази фирма в Хюстън. „Истпарк“.
Джак го изгледа невярващо и прихна.
— Кой, аз ли? Нима приличам на шпионин на фирма?
— Добре де, не приличаш. Но тъкмо заради това си идеален за такава работа.
— Може би в някой друг живот — каза Джак, без да спира да се смее невярващо. — Казах ти какво мисля за тези ненаситни кретени.
— Каза ми, защото знаеше, че искам да чуя точно това. За да ми хвърлиш прах в очите.
Джак пак го изгледа и поклати глава.
— Добре де, да предположим, че съм човек на фирмата, как тогава си обясняваш, че съм работил в Корпъс Кристи?
— И там си вършил същото. „Истпарк“ е само малка част от компанията. Онези типове се занимават с какво ли не. С добив на нефт и бензиностанции, с недвижими имоти и компютри. Дори са получили държавна поръчка от НАСА. Пишеше го в лъскавите брошури, които ми даде Емъри Ломакс. Ето още нещо, което трябваше да ме подсети да си отварям очите на четири. Ломакс започна да ме притиска точно когато се появи и ти. На вас са ви възложили да действате отвътре. Пращат те, където трябва и когато трябва. И ти си се вживял в ролята си доста добре — добави фермерът и погледна сламената каубойска шапка на Джак.
Другият мъж въздъхна и се облегна. Вдигна безпомощно рамене.
— Грешиш, Делри. Ужасно грешиш.
— А, не мисля.
— Ако наистина бях човек на фирмата, не смяташ ли, че щях да пипам по-хитро? Доста глупаво си е да ти тровя кравите броени дни след като съм дошъл във фермата. И от мен да го знаеш: ако бях намислил да те унищожа, за да сложа ръка върху земята ти, нямаше да си оставям ръцете като това приятелче, дето е отровило кравите. Щях да сложа отровата не в солта, а във водоизточниците.
Делри го гледа дълго: явно претегляше всяка негова дума, взираше се в очите му, за да види дали не го лъже. Джак издържа на изпитателния му поглед. Затова нито той, нито фермерът забелязаха, че при тях е дошъл трети човек. Обърнаха му внимание чак когато той рече:
— Здрасти, Делри!
Изненадан, Делри извърна рязко глава.
— А, здравей, шериф Хардж! Не съм те видял.
— Как си?
— Не мога да се оплача. А ти?
— И аз, общо взето, съм добре. Но вече не съм шериф.
— Да, да — потвърди разсеяно Делри. — Как е да си в пенсия?
— Не мога да свикна с толкова много свободно време — отвърна Ези и се смръщи на разполовения банан с лепкава сметана, който си беше поръчал. — Ако започна да се тъпча с такива неща, в кърпа ми е вързано, че ще надебелея — усмихна се той криво на Делри и погледна заинтригувано Джак.
Делри махна през масата.
— Реших да си взема помощник. Запознай се, това е новият ми работник.
— Джак — рече той и протегна дясната си ръка.
— Ези.
— Приятно ми е.
— И на мене.
Десницата, която Джак стисна, бе корава и изпръхнала като кората на дърво. Мъжът бе висок и снажен, с широки рамене и гърди, които навремето явно са били яки, но сега бяха хлътнали малко от годините. Човекът беше с побеляла къдрава коса и шапка, която приличаше на неговата. И двете бяха доста овехтели. Хардж имаше издължено лице, като муцуната на хрътка порода басет.
След тези любезности пенсионираният шериф отново се обърна към Делри.
— Чу ли нещо от Арканзас?
— Не. А и не очаквам.
— А, сигурно. Онзи негодник не е чак толкова загубен, че да идва насам.
Делри сплете пръсти върху масата.
— Било, каквото било, Ези, оттогава мина много време.
— Така си е — съгласи се Хардж и след кратко тягостно мълчание смени темата. — Ама че жега!
Делри отпусна рамене, които вече не бяха така напрегнати.
— Малко дъжд няма да ни се отрази зле.
Високият мъж погледна топящата се сметана върху банана в пластмасовата лодчица.
— Май трябва да го изям, докато не се е превърнал на пихтия.
Джак изпроводи заинтригувано с поглед възрастния мъж, който излезе от кафенето и се качи на очукания линкълн.
— Има вид на шериф. — После пак извърна очи към Делри. — Според теб именно аз съм ти отровил кравите. Защо тогава не ме предаде на него?
— Той вече не е шериф.
— Това не е отговор.
Делри се премести в края на сепарето и се изправи.
— Ще взема малко сладолед за вкъщи, за Дейвид и Ана.
Отиде на касата и даде поръчката. Джак го изчака на вратата. Двамата се качиха на пикапа и се отправиха към фермата.