Бе тъмно, разстоянието беше голямо и очите им не се бяха срещнали, но Джак бе повече от сигурен, че Делри е гледал именно него. Беше му се сторило и че старецът е на прозореца от доста време и е видял как Ана си е тръгнала от конюшнята.
И двамата бяха продължили да стоят още известно време. Накрая Делри се обърна, дръпна се от прозореца и се скри в стаята.
Сега старецът се бе навел към кормилото, беше го стиснал с все сила и гледаше право напред към пътя, като че ли му е враг и той е решил да го победи. Челюстта му сякаш беше от бетон. Ако трябваше да се досеща какво изпитва фермерът, Джак щеше да каже, че той е ядосан, развълнуван и се измъчва.
— Откога я обичаш, Делри? — попита едва чуто по-младият мъж.
16
Мексиканците настояха, разбира се, да им се плати веднага.
Емъри Ломакс се охарчи с петдесет долара, но дори и да му беше струвало два пъти повече, за да съсипе стадото на Делри Корбет, той нямаше да се колебае и щеше да си плати като поп. Джеси Гарсия и неговата тумба, чийто състав непрекъснато се променяше, се появи на главната улица на Блуър тъкмо когато Емъри имаше нужда от тях. Ако не бе погледнал през прозореца на кабинета точно когато покрай него профуча пикапът на Гарсия, Емъри още щеше да умува как да притисне Корбет, за да го принуди да се откаже от фермата.
Но щастието му се усмихна и му прати Джеси Гарсия.
Той бе известен в града като човек, който ще ти поправи всичко. Панти, пръскачки, септични ями. А също ще те извади от всякакви трудни положения. Ако са ти разбили вратата, достатъчно е да се обърнеш към Гарсия и той ще ти смени бравата. Ако искаш да ти подкастрят дърветата, викаш Гарсия и братовчедите му и до вечерта те ще ти орежат клоните и ще ги изнесат от двора. Ако ли пък искаш на онзи кретен, съседа, да му се стъжни, плащаш петдесет долара на Гарсия и той има грижата да ти достави удоволствието да видиш как комшията си чупи в някоя дупка на пътя новичкия микробус.
Ставаше ли дума за мъст, не беше зле да познаваш Гарсия. Той не се гнусеше да си мърси ръцете в прекия и в преносния смисъл на думата. Беше готов да направи всичко онова, което казваме, че желаем на най-големия си враг. Виж, не се решаваше да осакатява и убива, но инак имаше развихрено въображение. Ако не знаеш какво отмъщение да избереш, той ще ти предложи цяло меню с най-различни възможности.
Не подбираше средствата. Беше готов да работи за всеки, стига той да си плаща. Никак не бе изключено един ден да си му клиент, а на следващия да се превърнеш в негова жертва. Но какво да се прави, такава беше системата на Гарсия. Никой не я оспорваше, понеже никой не искаше да го настройва срещу себе си: всеки ще ти каже, че мексиканците не се разделят с ножовете си.
Та Емъри Ломакс поръча на Гарсия да посегне на стадото на Корбет.
— Но гледай да не е бедствено. Разбираш ли, Джеси, какво означава „бедствено“?
Гарсия отговори, че разбирал, и само след ден целият град говореше за едно: как при неизяснени обстоятелства Корбет загубил няколко крави, вест, при която настръхваше всеки фермер. Това се отразяваше зле на продажбите. Превръщаше се в нещо като дамга. Дори при мисълта, че може да го сполети такава беда, всеки животновъд се разтреперваше като листо. Вижте как болестта „луда крава“ се отрази на продажбите на говеждо във Великобритания!
Емъри излезе напето от банката и тръгна към Корбет, с когото имаше среща и който се надяваше да е отстъпчив. Но когато дойде във фермата, го чакаше неприятна изненада. Колкото и невероятно да звучеше, Корбет дори повече от преди не искаше и да чуе да продаде земята си.
— Прегледахте ли материалите? — попита отчаян Ломакс, след като близо половин час набира смелост.
— Да.
— Онова, което правят, наистина е невероятно.
— Сигурно.
Виж го ти дъртия мърморко, нима наистина не бе възхитен от лъскавата дипляна и информацията в нея? Или просто се инатеше колкото да вдигне цената?
— Те са твърде щедри в предложението си, господин Корбет. По-щедри от това — здраве му кажи!
На Емъри му вреше и кипеше, но въпреки това той се престори на много безгрижен, облегна се на тапицирания стол и отпусна глезена на единия крак върху коляното на другия.
— Фирма „Истпарк Девелопмънт“ наистина е готова да даде всичко, само и само да откупи земята. Предложението им надвишава многократно цената на имота. Но парите са си техни, нали така? — попита той, после погледна Ана в другия край на стаята и намигна.
Когато бе дошъл, тя учтиво му беше поднесла чаша изстуден чай, но го бе изгледала така, сякаш е прокажен. На какво отгоре беше така високомерна?