Емъри се държеше с нея чаровно и изискано, току я поглеждаше, та тя да не се чувства изключена от разговора, макар че Делри й обясняваше със знаци за какво приказват. Всеки път, когато Ана идваше в банката, Емъри се стараеше как ли не да е мил с нея, и с какво му отвръщаше тя? С отношение, което можеше да бъде наречено всякакво, но не и приятелско.
Ето и сега седеше като айсберг. Но това не го обезсърчаваше — Емъри бе решил да прави, да струва, но да я има. И тогава тя на бърза ръка щеше да промени държанието й.
Делри затвори папката с документите и я метна на масичката.
— Я ми кажи, Ломакс, правилно ли съм разбрал? Искат да се простя с двеста и шейсет декара земя, която вече притежавам, и да получа в замяна мъничко късче от нея?
Емъри се усмихна донемайкъде лъчезарно.
— Ама бива ли да говорите така! За да ви насърчат, те наистина са готови да ви предоставят правото пръв да си изберете най-хубавия парцел, освен това ще покрият и всички разходи по строителството на новия дом и ще ви предоставят доживотно членство в извънградския клуб.
— Значи членство в извънградския клуб!
— Точно така! — повтори Емъри — мед му капеше от устата. — Как ви звучи?
— И дума да не става!
Делри се изправи.
— Господин Корбет, излагам ви предложението съвсем като за лаик, но според мен вие пак не схващате…
— Зная да чета, господин Ломакс.
— Нямах предвид… Ама вие да не си помислите, че… — Нима Корбет наистина го смяташе за толкова глупав? Емъри си повтори, че трябва да внимава много. — Опасявам се, че някои професионални тънкости от сделката ви убягват.
— Може и да ми убягват. Но в моя отговор няма тънкости. Не проявявам интерес.
Емъри почти изписка:
— Ама те ще ви платят повече, отколкото струва имотът. Ще си построите на своя парцел каквато къща искате.
— Аз си харесвам тази къща и този парцел.
Емъри бе на косъм от това да избухне, вече усещаше как инстинктивно стиска юмрук. Точно в този момент пейджърът му изписука. Той го изключи припряно и направи поредния отчаян опит.
— Не можете на своя глава да взимате решение. Ами Ана? Какво мисли тя за нашето предложение?
Още преди да е изрекъл въпроса, и Ана вече изписваше със знаци отговора.
— Тя казва, че имотът е мой — преведе му Делри. — Ще го наследи синът й. Подкрепя моето решение.
— Радвам се, че е отгледала такова момченце за чудо и приказ. Не забравяйте и него. Образованието му. Докато порасне и стане време да се запише в колеж…
— Вече сме заделили пари за следването му.
— Но…
Делри вдигна ръка.
— Изслушах пазарлъците ти, Ломакс. Само си пилееш енергията, а губиш и моето време. Все пак проявих любезност и се съгласих да се срещнем. Време е да се разделяме. Довиждане!
Фермерът се обърна и понечи да излезе, но Ломакс се вкопчи за последната възможност като удавник за сламка.
— Чакайте, трябва да поговорим за вашия заем.
Корбет спря като попарен, извърна се и го измери с поглед. Лицето му беше почервеняло.
— Какво за заема?
Емъри изду устни, уж съжаляваше. Поклати лекичко глава — един вид, неприятно му е да повдига темата и го прави само защото няма друг избор.
— Това тримесечие закъсняхте с изплащането на лихвите, господин Корбет.
— Само с няколко дни.
— А следващото тримесечие? А по-следващото?
— Никога не съм просрочвал паричните си задължения.
— Убеден съм в това. Но никога досега не сте изпадали в такова трудно положение. И да ви призная, не смятам, че в близко бъдеще ще успеете да се измъкнете от него. Търсенето на говеждо пада. А вие отглеждате крави. Разбирате ли какво имам предвид? — разпери той широко ръце. — Винаги сте били добър клиент на банката и затова тя на драго сърце ви отпусна голям заем. Но не можем да си позволим да губим пари.
— Какви ги приказваш, Ломакс! От това, че съм теглил заем, вие само печелите! Докато си плащам лихвите…
— Ние зависим от ревизорите. Не аз, а именно те нервничат — отсече Емъри и за да покаже колко е сериозен, кръстоса ръце под гърдите си. — Тъй като те ми оказват натиск, съм принуден да поискам да започнете да погасявате не само лихвите, но и главницата.
— Добре. Ще се справя.
— Как? Като човек, който е в течение на паричните ви постъпления, знам, че в момента в сметката ви не идва почти нищо. Вместо да намаляват, задълженията ви се трупат и трупат. Сметнете! Цифрите в банковото ви извлечение изглеждат все по-отчайващи. А сега и това… затруднение.
С тези думи Ломакс най-сетне успя да прикове вниманието на домакина. Корбет извърна рязко глава, сякаш банкерът го беше ударил по брадичката. Всъщност Емъри бе по-доволен, отколкото ако беше зашлевил Делри. Словесната атака му доставяше по-голямо удоволствие, отколкото ако бе ударил този дърт скръндза.