— Броени минути след като се обадихте на доктор Андерсън, всички започнаха да предават от уста на уста, че по добитъка вероятно е плъзнала епидемия. Всички фермери в околността чуха какво нещастие ви е сполетяло.
— Стадото ми не е налегнато от мор. Това беше единичен случай.
— Както личи, е така, но за вас загубата не е никак лека. Особено пък сега, когато всеки килограм говеждо е равнозначен на долари и центове.
— Загубих само пет добичета. Няма да се повтори.
— Но няма как да сте сигурен, нали? А и вероятно ще има последици и след като заловят доведения ви син.
Този път Емъри дори бе по-доволен и от преди — думите сякаш сами изникваха в съзнанието му и след като той ги изречеше, удряха Корбет в корема. Напуши го смях. Ето на това му се вика работа! Емъри беше в стихията си. Жалко, че Конот и другите важни клечки от „Истпарк Девелопмънт“ не бяха тук, за да му се порадват. Ако Конот го чуеше отнякъде колко ловко манипулира Делри Корбет, сигурно щеше да го повиши в заместник-директор на фирмата.
— Какво общо има бягството на Карл Хърболд с… — попита задъхан Корбет и известно време мълча. — С всичко?
Емъри погледна тъжно към Ана. Тя беше пребледняла, но ако изразът й бе показателен за нейните чувства, човек би помислил, че банкерът е някакъв инквизитор, едва ли не надзирател в нацистки лагер на смъртта.
— Извинявайте, господин Корбет. Смятах, че знаете… какво шушукат хората. Мислят, че сте виновен, макар и косвено. Знаете ги какви са, вечно търсят изкупителна жертва. Струва ми се, че някои винят именно вас, задето момчетата са станали изпечени престъпници. Тази неприятна случка с кравите… мен ако питате, тя доказва какво е отношението на околните към вас. Бяха позабравили за синовете ви, но това бягство от затвора отново разбуни духовете. Пак всички говорят само за това.
— Извинявайте, вие кой сте?
Емъри се извърна рязко. Тъкмо обрисуваше картина, която беше донемайкъде мрачна, справяше се прекрасно и ето на, прекъсваха го. Той беше ядосан и изненадан. Смяташе, че Ана и Делри Корбет са сами в къщата, ако не се брои хлапето, което бяха пратили да си играе в друга стая.
Мъжът, застанал на широката арка между коридора и просторния хол, бе висок към метър и осемдесет и съвсем слаб, да не кажем хилав. Беше облечен като каубой: в излинели сини дънки и ботуши. Потупваше с овехтялата сламена шапка по бедрото си. Под същата тази шапка пясъчнорусата му коса се бе слепнала и от потта изглеждаше по-тъмна. Под мишниците памучната му работна риза беше опърпана, сякаш я е ръфат ротвайлер. Ръцете му бяха само мускули и жили и от слънцето бяха потъмнели като орехова черупка. Беше трудно да разбереш какви на цвят са очите му, понеже мъжът ги бе присвил. Гледаше съсредоточено Емъри.
Банкерът направо настръхна от този вторачен поглед, но все пак намери сили да каже:
— Кой пита?
Искаше да го изрече високомерно, но вместо това думите му прозвучаха по детински заядливо. Каубоят се засмя.
— Я да видим дали ще позная. Ти си Ломакс, Делри ми спомена, че днес следобед има среща с теб.
После го изгледа високомерно от глава до пети. Когато очите му паднаха върху клетъчния телефон в ръката на Емъри, той пак прихна, после се обърна към Делри.
— Трябва ми една част, за да поправя водната помпа. Знам къде да я намеря — в един склад в Накогдохес. Сигурно ще се върна чак надвечер.
— Добре — кимна Корбет.
Каубоят си сложи шапката, хвърли още един присмехулен поглед на Емъри и излезе.
— Кой беше този човек? При вас ли работи?
— Да.
— Откога?
— Наех го преди няколко дена.
Емъри реши, че отново му се е отворил случай да наблегне, че няма нищо общо с отровените крави.
— Проверили ли сте го? Ами ако именно той е отровил добитъка?
— Казахме си всичко, каквото имаше да си казваме, Ломакс. И не бери грижа за заема. Няма опасност банката да загуби парите си. Допълнителното обезпечение струва много повече от сумата, която съм теглил.
Емъри си лепна най-лъчезарната усмивка.
— Никой нямаше да се притеснява, ако бяхте приели предложението на „Истпарк“.
Лицето на Корбет стана още по-червено.
— Ана, изпрати го, ако обичаш.
— Няма да изпълня задълженията си на ваш финансов съветник, ако не ви предупредя, че допускате голяма грешка, господин Корбет.
— Ще се смятам за надлежно предупреден. Довиждане, Ломакс. И предай на приятелчетата си от онази фирма, как й беше името…