Дейвид скочи от задвижващия механизъм. Махнаха кърпата. Джак загледа с интерес как вадят сладоледа от металната съдина. Ана вдигна капака и извади отвътре витлото, което разбъркваше сместа, докато сладоледът се втвърдяваше. После напълни с черпака първата купичка и я подаде на Джак.
Стъписан, той я пое и прошепна: „Благодаря.“ Изчака и другите да си получат сладоледа и чак тогава гребна и го опита. Беше гъст, студен, сладък, ухаеше силно на ванилия. Да си оближеш пръстите!
— Ана използва рецептата на Мери, предавала се е от поколение на поколение в семейството й — поясни Делри. — Обзалагам се, че това е най-хубавият домашно правен сладолед, който си вкусвал.
— Това е първият домашно правен сладолед, който вкусвам — отвърна Джак още преди да го е осъзнал. Надяваше се забележката му да остане незабелязана, но Делри вдигна глава и го погледна. Джак сви рамене. — Родителите ми не бяха от хората, които ще седнат да правят сладолед. Как мина срещата с Ломакс?
Слава Богу, успя да смени темата. Делри се свъси.
— Показах му вратата и му обясних да не ме безпокои повече с предложения: няма да му продам фермата. После онзи негодник се запретна да обработва Ана.
Джак погледна към младата жена. Дотогава и двамата се бяха старали очите им да не се срещат, макар че той не пропускаше и най-малкото движение, което правеше Ана, а както личеше, тя също го наблюдаваше скришом. Притеснението им беше смешно. В края на краищата не бяха деца, бяха възрастни хора. И в конюшнята не бяха правили нищо повече, освен да се докоснат по ръцете.
Е, вече знаеше какви са чувствата на Делри към младата жена и не би я погледнал, без да си спомни за тях. Сега обаче я стрелна озадачено с очи, а Делри подкани:
— Кажи му, Ана. Ще има да се смее.
Тя предаде със знаци разговора си с Емъри Ломакс, свекър й превеждаше. Щом завърши, Джак отбеляза:
— Мислех, че е мухльо. А той се оказа и голям мръсник. Бе чул достатъчно от коридора, за да си състави мнение за банковия чиновник. Ако беше честен предприемач и почтен човек, Ломакс нямаше да изнудва Делри с връзката му с Карл Хърболд. Начинът, по който бе притиснал Ана, идеше да покаже, че няма съвест и мисли само за себе си. Опасно съчетание!
— Я кажи на Джак какво си му отговорила — подсмихна се Делри. Тя се извърна към Джак, а свекър й отново започна да превежда знаците й. — Престорих се, че съм поласкана. А когато той предложи да сме излезели, го нарекох… нарекох го с лоша дума — редактира репликата Делри, защото ги слушаше и Дейвид. — Казах му да маха мръсните си ръце от мен, или ще го изритам знаеш къде.
Дейвид облиза лъжичката.
— Къде е щяла да го изрита, дядо?
— Представям си — намеси се и Джак и направи отвратена физиономия. — Не е трябвало да го щадиш, Ана. — Младата жена му се усмихна. Той й върна купичката и допълни: — Допълнително давате ли? Много ви моля!
Загледа я как гребва с лъжицата от сладоледа в съдината. Светлината, струяща през предните прозорци на къщата, осветяваше само едната страна на лицето й. Другата беше омекотена от сянката. Кожата й изглеждаше хладна въпреки горещината навън. Движенията й бяха пестеливи. Ако по пръстите й полепнеше разтопен сладолед, тя го облизваше сякаш без да се усеща.
После Джак забеляза, че Делри го гледа как се е вторачил в снаха му. Изяде за рекордно време втората порция сладолед, сбогува се и остави семейство Корбет на верандата.
Дълго стоя под струята вода в мъничкия душ във фургона и повтаря до припадък: „Само не прави глупости, Джак! Само не опропастявай всичко!“
18
Градчето се бе сгушило край пътя. По това време на нощта потъналите в сън улици не показваха признаци на живот. Над главното кръстовище мъченически висеше светофар, на който обаче не мигаше дори жълтата светлина: или беше изгорял, или се бе самоизключил в предварително зададеното му време. Прозорците бяха тъмни. По безлюдните улици не се прокрадваха дори бездомни котки.
Затова пък Карл Хърболд беше нащрек.
В продължение на няколко дни бяха намерили чудесно убежище, където да си починат на воля, във фермата на Бейли в Северозападна Луизиана. Карл не можеше и да мечтае за по-уютно местенце. Килерът и фризерът бяха заредени добре. Телевизорът хващаше толкова много канали, че те с Майрън така и не успяха да погледат всичките. В къщата имаше централна климатична инсталация, благодарение на която във всички помещения беше прохладно.
На Карл направо си му домъчня, когато стана време да се сбогуват с къщата. Овдовялата госпожа Бейли и сестра й — стара мома, бяха живели сами в нея, откакто господин Бейли бе починал. Нищо чудно роднините и съседите да се отбиваха от време на време, за да видят как поминуват двете старици, затова тази сутрин Карл бе решил, че не бива да остават с Майрън повече тук. Беше си опасно да се задържаш дълго на едно място, когато полицията, и местната, и щатската, и федералната, те издирва под дърво и камък.