Бяха оставили сестрите да почиват в мир, с по един куршум в главата, на дъното на кладенеца.
Карл открай време не умееше да чака. Той беше човек на действието. Те със Сесил се бяха разбрали да не се срещат непосредствено след бягството от затвора. Защо да рискуват излишно? Ченгетата щяха да държат под око Сесил, докато се убедят, че братя Хърболд не са чак толкова глупави, та да вършат нещо тъй предсказуемо и да се излагат на опасността Карл да бъде заловен отново. Затова и братята се бяха уговорили да се видят, щом страстите се поуталожат. Но до срещата им оставаха още доста дни и от бездействието Карл съвсем се изнерви — не го свърташе на едно място.
Имаха трудности и с парите. Покойният господин Бейли бе завещал на роднините си дом с всички удобства, но сестричките явно бяха най-стиснатите жени, живели някога под слънцето. В къщата нямаше пукнат цент. Дори когато Карл бе предоставил госпожа Бейли на Майрън, та той да си поиграе с нея, сестра й, старата мома се бе заклела през сълзи, че не им се намират никакви пари, освен малката сума в портмонето й. Някакви си жалки двайсет и седем долара.
Но Карл се чувстваше измамен. След като видя сметката и на двете бабички, той дни наред претърсва къщата педя по педя, от тавана до мазето. Но не намери и цент на обикновените места, които хората използваха за скривалище. Кой да знае, че дъртите вещици са казвали истината, когато са ги молили на колене да им пощадят живота?
Карл и Майрън бяха изхарчили почти всичките петдесет долара, които Сесил им бе оставил в колата: бяха купили пиене, храна и бензин. Но скоро щяха да им трябват пари. Сега бяха намислили да задигнат отнякъде някой и друг долар, без да вдигат излишен шум.
— Ето го мястото, което ни трябва, Майрън — отбеляза Карл, докато завиваха под единствения изключен светофар в градчето. — Как мислиш?
— Разбира се, Карл.
— Ще вземем малко пари, а на теб — и няколко пакетчета бонбони и вафли. Искаш ли?
Беше доволен, че Майрън е тъй сговорчив, само дето непрекъснато се хилеше. Оголеше ли зъби в усмивка, се виждаха отеклите му розови венци и Майрън наистина се превръщаше в истинско страшилище.
Бензиностанцията беше от гофрирана ламарина и сякаш бе строена най-малко преди половин век. Колонките отпред бяха малко по-нови — отпреди двайсетина години. Кичестото дърво беше разпростряло клони над покрива и бе потопило цялата постройка в непрогледен мрак, което според Карл беше само добре дошло. Колкото по-тъмно беше, толкова по-добре. Той зави с колата, отиде зад бензиностанцията, спря и слезе.
Задната врата беше с катинар, който той отвори със стругарския нож, оставен предвидливо, за всеки случай от Сесил в багажника на автомобила. Тръгна пръв през разхвърляния склад, който миришеше на гума и смазка, и влезе в самата бензиностанция. Майрън го последва.
— По дяволите!
С ръце на хълбоците, Карл погледна отчаяно касовия апарат. Беше очакват да види някаква допотопна реликва, месингова кутия с копчета, върху които са написани цифрички, и звънче, което звъни всеки път щом касата се отвори. Или дори кутия от пури, натъпкана с банкноти.
Кой ти е очаквал да види в това затънтено градче компютризиран касов апарат, последна дума на техниката, като този тук? Явно на Карл не му вървеше. Първо не откри в къщата на бабките скрити съкровища. А сега пък това!
— И как сега да го отворя?
Въпросът беше риторичен, но Майрън, който бе открил на рафта със сладкарските изделия и дъвките любимите си бонбони и вафли, отвърна:
— Не знам, Карл. Разбий го.
— Такъв апарат не може да се разбие, тиквеник с тиквеник! Има код, цифри, които трябва да се наберат… Какво ли съм седнал да обяснявам такива сложни неща на един олигофрен! Я ми хвърли една вафла!
— Бадеми искаш ли, Карл?
— Защо не?
Майрън метна вафлата под ръката си. Карл се пресегна да я хване.
— Стойте, не мърдайте, келеши такива!
Карл се извърна към посоката, откъдето бе дошъл викът. Точно на равнището на очите си видя пушка с отрязана цев. Вафлата тупна на пода.
— Не стреляй! — изпелтечи той. — Недей! — извика, забелязал с крайчеца на окото, че Майрън се кани да скочи. Ако пушката стреляше, главата му щеше да стане на кайма още преди Майрън да е обезвредил другия мъж. — Извинявайте, господине. Не искахме да ви причиним зло, само…