— Според теб кой го е направил, Хърболд ли?
Ези продължи да се храни.
— Трудно ми е да се впускам в догадки. Станало е чак в Луизиана. Доста далеч е от моя район.
— Хайде, ясно е защо са убили мъжа — започна да разсъждава на глас един от старците. — За да го ограбят.
— Но виж, смъртта на момичето си е истинска трагедия.
— Поне веднъж и ти да си прав, Клем. Защо им е трябвало да вършат такива неща!
— По телевизията казаха, че половите й органи били разкъсани.
— За Бога! — възкликна Луси. — Не можете ли да говорите за друго? Скверните паметта на мъртвите.
— Не се гневи толкова, Луси! Казвам само, че който е постъпил така с момичето, наистина е изверг. Направил го е колкото да задоволи престъпните си нагони — отсече старчето и забучи показалец върху масата. — Изверг и половина!
— Точно както навремето с малката Маккоркъл. Кога беше? Помниш ли, Ези?
Той тъкмо си мислеше, че наденичките на Кора са къде-къде по-вкусни, отколкото в кафене „Веселата пчеличка“ — не че не чуваше разговора, но не му обръщаше внимание, пускаше го между ушите си. После най-неочаквано му се стори, че в тялото му са се забили хиляди рибарски кукички наведнъж, които го теглят от хладните сумрачни дълбини на размисъла към повърхността, където, за да оцелееш, трябва да се бориш за всяка глътка въздух.
— То оставаше да не помни! — каза презрително един дядка. После се обърна към Ези. — Навремето така и не доказа, че са я убили братя Хърболд. Нали, Ези?
Той се прокашля и отпи от кафето.
— Не, не успях.
— Единствена реката знае тайната — намеси се и Луси.
Ези я погледна, изненадан. Едва предната вечер бе прочел изрезката от вестник отпреди двайсет и две години, същата, която тя цитираше.
Жената се изчерви като рак, явно смутена, че си е спомнила дума по дума изявлението му.
— Сетих се как в един вестник пишеше, че си казал това. Един от постоянните посетители в кафенето я отърва от неудобството, като отбеляза:
— Разбира се, че са го направили тези калпазани, няма кой друг да го е направил! Последния път, когато са я видели жива, е била с тях!
— Да, но защо да не предположим, че по някое време се е разделила с тях и си е тръгнала с друг?
— С кого? — изсумтя приятелят му.
— С всекиго. Разправят, че е била много разпусната.
— Лично на мен не ми се вярва. Всеки знае, че братя Хърболд са замесени.
— Как тогава са стигнали толкова бързо в Арканзас? Кажи, де! Ти, Ези, разбра ли? Онова престъпление в Аркаделфия все пак им дава алиби.
— Така е — съгласи се бившият шериф, после, преди да си е доял закуската, стана от стола при барплота. — Колко ти дължа, Луси?
Келнерката му направи сметката, оказала се толкова малка, че той удвои сумата, която пъхна под чинията.
— Благодаря, Ези — усмихна се Луси, при което се видя златният й зъб.
— Знаеш ли — поде един от мъжете зад него, — мисля си, че…
— Не ме занимавайте повече.
— Върви на майната си.
— Хей, момчета, мерете си приказките! — скастри ги Луси. — Знаете какви са нравилата тук.
— Извинявай, Луси. Както казах, преди да ме прекъснат най-безцеремонно…
Ези не чу останалото. Отвори вратата, над която издрънча малка камбанка, и излезе навън. Дръпна козирката на шапката, за да си затули очите от утринното слънце. Докато вървеше към линкълна, усети колко напечен е под нозете му циментовият тротоар. Националният флаг на пилона пред съдебната палата бе увиснал — не подухваше никакъв ветрец. Пред топа, останал от времето на Конфедерацията, бръмчеше пръскачка, от която излизаше тъничка струйка вода, изпаряваща се още преди да е достигната земята.
Когато Ези се качи в автомобила, вътре беше горещо като в пещ. Той запали двигателя, за да включи и климатичната инсталация. Първите звуци, долетели от радиоприемника, бяха сутрешните новини. Карл Хърболд и Майрън Хътс, наскоро избягали от затвора в Тъкър, щата Арканзас, още бяха издирвани под дърво и камък. Сега бяха заподозрени и в убийството на собственика на бензиностанцията и на дъщеря му.
— Откъдето и да минат, оставят подире си трупове, като се почне с двамата надзиратели от затвора. Нощес в малкото градче Хемп, щата Луизиана, те са извършили и двойно убийство.
Ези изключи радиото. Не му се слушаше още веднъж как четиринайсетгодишното момиче е било изнасилено и убито. По-рано същата сутрин бе гледат новините по телевизията. Мъжът бил намерен мъртъв в бензиностанцията от жена си. Отишла да го търси, защото той и дъщеря му не се прибрали предната вечер, когато ходили в съседен град на турнир по софтбол.