— Успях!
— Изобщо не съм се съмнявал.
— Може ли пак?
— Стига да искаш.
Дейвид се върна на предишното място.
— Снощи сладоледът беше много вкусен, нали, Джак?
— Разбира се, че беше вкусен.
— Жалко, че не си с нас през цялото време. Би могъл да спиш в моята стая.
— Няма ли да ни е малко тясно?
Дейвид плъзна ръчици по водата и се замисли. Изведнъж му хрумна нещо и лицето му грейна.
— Ами тогава спи при мама. Тя има много голямо легло.
Джак потули усмивката си.
— Едва ли ще стане.
— Ама защо? Тя сигурно няма да има нищо против.
— Просто не мога да го направя.
— Ама защо? — знаеше си своето малчуганът.
— Защото вие сте семейство. Ти, майка ти и дядо ти. Аз не съм от вашето семейство.
— Да, но…
— Какво е това? — възкликна Джак и вдигна ръка да му покаже да млъкне. — Звучи ми като камбанка.
— Да, камбанката е — потвърди Дейвид и завъртя ръчица, сякаш размахваше вълшебна пръчка. — С нея мама дава знак, че нещо се е случило.
— Нещо се е случило ли? — Джак сграбчи Дейвид за ръката и го затегли през плитката вода към брега. — Бързо, слагай си обувките. Взимай дрехите.
Нахлузи надве-натри дънките и грабна ботушите. Камбанката вече не се чуваше, но Ана едва ли е щяла да я бие, ако наистина не се бе случило нещо неприятно.
Джак отново хвана детето за ръка и хукна през гората към къщата. Беше се мръкнало. Нападнаха ги рояци комари, но се движеха твърде бързо и те не ги изпохапаха. Джак се препъна в едно коренище и замалко да повлече след себе си и детето.
— Как си? — попита го, когато си възвърна равновесието.
— Добре съм, Джак.
Беше много задушно, въздухът бе влажен и те едва си поемаха дъх. Когато излязоха на поляната, Джак спря запъхтян и погледна трескаво към къщата. Не се виждаше пушек. В началото се беше уплашил, че или в къщата, или в конюшнята е избухнал пожар. Не беше валяло отдавна и всичко беше сухо като слама. Бе достатъчна и една-единствена искра, за да пламне.
Камък му падна от сърцето, че не гори нищо, но още бе притеснен: нещо се беше случило, а той не знаеше какво. Пусна ръката на Дейвид и хукна презглава към къщата, после изкачи ступалата и нахълта през вратата.
— Ана! Делри! Къде сте? Какво се е случило?
Надникна в хола, но там нямаше никого. Тъкмо понечи да се върне в коридора, и се сблъска с Ана — още малко, и да я повали, добре, че в последния момент я сграбчи за раменете.
— Какво има?
Тя му посочи с пръст горния етаж.
Джак се върна, заобиколи перилата и се завтече нагоре, изкачвайки стъпалата по две. За броени секунди беше на втория етаж. Делри се беше проснал в антрето, на няколко крачки от своята стая.
По-младият мъж коленичи до него. Делри беше изпаднал в безсъзнание. Джак пъхна пръсти под яката на ризата му и напипа вената. Нямаше пулс.
— По дяволите! Само не умирай! Точно сега!
Седна върху бедрата му и започна да му прави изкуствено дишане. Чу как Ана и Дейвид тичат по коридора към него.
— Дейвид!
— Какво му има на дядо? — попита разтревожено, със сълзи в очите момчето.
— Питай майка си дали се е обадила на „Бърза помощ“.
— Каза, че се е обадила, Джак.
Ана коленичи от другата страна на Делри. Джак я погледна.
— Обади ли се? — Тя кимна. — Добре, добре.
Ако не дойдеха и не им помогнеха бързо, Делри нямаше да оживее.
Както всички лекари, и този беше сдържан. Не искаше да вдъхва излишно спокойствие на хората, притеснени за пациента, но внимаваше и да не ги хвърля в паника.
— Кръвното налягане е на критично равнище. Първото, което трябва да направим, е да го смъкнем и да го поддържаме ниско.
Диагнозата беше предадена на Ана чрез преводачка. Казваше се Марджори Бейкър. И майка й, и баща й били глухи и тя научила първо знаковия език. Имаше сертификат за преводачка и учителка на глухите. Така се бе запознала с Ана. Беше работила с нея, докато тя завърши училище, а после си беше останала нейна приятелка.
Освен с административните задължения в държавните училища Марджори Бейкър се бе нагърбила и да отстоява правата на глухите в провинциален Източен Тексас. За разлика от болниците в по-големите градове в тази тук нямаше телетип, пригоден за хора с увреден слух. Затова и госпожа Бейкър бе повикана веднага щом Делри бе приет в болницата. Тя дойде загрижена, но гледаше да запази спокойствие. Начаса стана симпатична на Джак.
— Какво ще стане, след като свалите кръвното налягане и го стабилизирате? — попита тя, превеждайки въпроса, който Ана бе задала със знаци.
Чест правеше на лекаря, че се обърна направо към Ана.
— Налага се да му бъде сложен и байпас. Сърцето е силно увредено и мисля, че няма да мине без хирургична намеса.