— Можете ли да го направите тук? — поинтересува се Марджори.
— Операцията ли? — След като Ана кимна, лекарят отвърна: — Не, госпожо. Аз съм кардиолог, а не кардиохирург. Бих могъл да ви пратя при неколцина отлични хирурзи в Хюстън и Далас. След като се спрете на някого от тях, ще го повикаме, за да се запознае със състоянието на господин Корбет и резултатите от изследванията. Правим го непрекъснато. Не се притеснявайте, ще се постараем да е възможно най-удобно за вас.
— Не мислете дали е удобно на мен — рече Марджори, превеждайки знаците на другата жена. — Интересува ме само кое е най-добро за свекър ми.
— Разбира се — съгласи се лекарят.
— Дядо ще оздравее ли, Джак?
— Точно за това сме тук.
Засрамен от сълзите си, Дейвид се извърна към него и притисна личице към крака му.
— Можете ли да определите какви са шансовете му? — попита Джак кардиолога.
— Още е рано. Наистина — добави лекарят, забелязал скептицизма в очите на Ана. — В момента състоянието му е критично. Не искам да ви лъжа. Настанен е в интензивното отделение на кардиологичната клиника. Тази нощ ще го държим под наблюдение. Утре сутрин ще съм в състояние да направя по-точна прогноза.
— Дали нощес да не го прекараме с вертолет до Хюстън или Далас? — поинтересува се Марджори и Ана закима одобрително, че се е сетила да попита.
— Ще бъде опасно при сегашното му състояние — отвърна лекарят. — Ако ставаше дума за баща ми, лично аз не бих рискувал. Щях да изчакам състоянието му да се подобри — усмихна се той състрадателно на Ана и отпусна ръка върху рамото й. — Знам, очаквахте да чуете друго. Но засега не мога да ви помогна с нищо повече.
Преди да се върне към задълженията си, кардиологът каза на Ана, че медицинската сестра ще й съобщи кога ще е възможно да види Делри. Обещаното свиждане се състоя половин час по-късно. Ана излез като хала от чакалнята и последва сестрата, дошла да я повика. Марджори отиде с нея. Джак остана с Дейвид.
— Защо не мога да видя дядо? — изхлипа малчуганът.
— Защото в интензивното отделение лежат хора, които са тежко болни. Едно малко момченце няма какво да прави там.
— Ама защо?
— Защото ще вдигаш шум и ще пречиш на болните.
— Няма да вдигам шум.
— Искаш ли да ти прочета една приказка? — предложи Джак и вдигна обнадежден книгата.
— Тази книга е глупава. В нея няма дори картинки — промърмори детето: не се хвана толкова лесно на въдицата.
Джак беше благодарен, когато след десетина минути Ана се върна при тях. Бе пребледняла и разстроена, но намери сили да се усмихне на Дейвид и да му каже, че дядо му спи.
— Искам да го видя — отсече хлапето и долната му устна се разтрепери.
— Сложили са му тубички в носа и ръцете — обясни Марджори Бейкър.
— Както по сериалите за лекари по телевизията ли?
— Да, но в истинския живот е по-различно. Няма да ти е приятно да виждаш дядо си такъв, на него също няма да му е приятно. Пък и може да му призлее, ако го събудиш.
— Да го заведа ли вкъщи? — попита Джак Ана.
— Не! — изписка Дейвид. — Искам тук при дядо!
Момченцето се разплака и Ана го притегли върху скута си. Притисна главицата му до гърдите си и го замилва по челото, като отместваше нагоре косата му, още мокра от къпането в реката. Целуна го между веждите, прегърна го и го заклати напред-назад. След броени секунди детето се успокои и спря да плаче, но продължи да се притиска към майка си.
— Предлагам да остане — намеси се и Марджори и се усмихна на Джак. — В суматохата не се запознахме. Знам, че се казвате Джак.
— Да, Джак Сойър — потвърди той и се ръкува с нея. — Благодаря, че дойдохте. Сигурен съм, Ана ви е признателна, че сте тук.
— Признателна е и на вас, че снощи, когато се е случило, сте били до нея.
После Марджори го погледна изпитателно още веднъж и седна до Ана, с която подхвана разговор на знаковия език. Час по-късно позволиха на Ана още веднъж да постои пет минути в интензивното отделение. Състоянието на Делри си беше същото.
Лекарите и медицинските сестри настояха да се приберяла за през нощта, но тя не искаше и да чуе. От болницата до фермата имаше близо половин час път с автомобил. Не бе изключено да се приберат колкото да ги повикат отново тук, в болницата. Състоянието на Делри можеше внезапно да се подобри… или да се влоши. Ана искаше да е наблизо.
Марджори също предложи да остане, ала приятелката й настоя тя да си тръгне.
— Но само ако ми обещаеш, че ако има промяна, ще ми съобщиш по пейджъра!
Джак не знаеше какво се очаква от него. Дали да си тръгва, или да остане? Дали Ана искаше той да е до нея, или предпочиташе да я остави на спокойствие? Притеснен, с усещането, че се натрапва, той седна на канапето, образуващо прав ъгъл с канапето, на което бяха Ана и Дейвид. Взе от купчината стари вестници и списания на масичката едно списание за риболов.