— Може ли, мамо?
Тя поклати глава. Дейвид рече покрусен на новия си познат:
— Надали ще ти позволи.
— Не ви мисля злото, госпожо — рече мъжът.
Тя продължи да го гледа вторачено и направи знак на сина си да превежда.
— Мама каза, че ви благодари, но ще се обадим на сервиза.
— Можете да се обадите, разбира се, но сигурно е излишно — възрази Джак и махна към автомобила. — Повредата вероятно е дребна.
Жената замърда с бясна скорост пръсти. Изричаше думите и с устни, но не се чуваше никакъв звук. Смисълът на казаното се изписа и върху развълнуваното й лице, ала Джак се извърна към малчугана, та той да му преведе.
— Мама каза, че ако повредата наистина е дребна, тя ще я отстрани и сама. Каза и че е глуха, не… това, мамо, не го разбрах. Какво означава този знак? — попита Дейвид и почука с два пръста средата на челото си.
Жената изрече с устни думата буква по буква. Дейвид повтаряше буквите.
— Какво значи това, Джак?
— Глупак — отвърна той.
— А, това ли! — възкликна хлапето. — Много се ядосва, ако някой реши, че само защото е глуха, е и глупава.
— Не съм искал да я обидя — потърка брадичка мъжът — вече и той се дразнеше. — Искате ли все пак да погледна повредения автомобил? Защото ако не искате, предпочитам да намеря сянка, тук заврях.
Дейвид изрече отговора на майка си:
— Благодаря, но господин Корбет ще има грижата.
— Той тук ли е?
— Паднали са няколко стълба от оградата. Ей там е — посочи хлапето. — Дядо ги поправя.
— Той ти е дядо, така ли?
— Да.
— А баща ти къде е?
— Той е умрял.
— Умрял ли?
— Да, преди да се родя.
Джак погледна жената, която се извърна към сина си и го стрелна с убийствен поглед, после започна да му прави знаци.
— Казва, че съм говорел много.
— Предложението ми е още в сила. Бързате ли за града?
Неговата настойчивост накрая сломи съпротивата й, макар че тя нямаше вид на човек, който се предава лесно. Може би бе решила, че той не ги застрашава с нищо. Или я бяха поблазнили думите на Джак, че ще иде да потърси сянка. Тъкмо да отстъпи, когато погледът й падна върху колана му. Дейвид проследи очите й и отбеляза:
— Сигурно я плаши ножът ти.
— А, такава ли била работата!
Джак откопча кожения калъф. Жената застина. Той извади ножа и го положи върху дланта си. Приклекна пред хлапака и му го показа отблизо.
— Направил го е един индиански воин, Дейвид. От команчите. Преди много-много време.
— Мале! — възкликна сподавено и благоговейно момчето. Протегна ръчица да докосне ножа, но я дръпна още преди да го е пипнало.
— Докосни го, де! Няма нищо страшно.
— Защо е такъв грапав?
— По онова време индианците са правели ножовете така.
Дейвид прокара пръстче по синкавото нащърбено острие.
— Леле, какво е студено! — рече той със същия благоговеен тон.
Джак се изправи бавно. Прибра ножа в калъфа, без да сваля очи от жената. После вдигна две ръце, сякаш се предава. Тя не посрещна благосклонно тази шега, но все пак го погледна примирено, отстъпи встрани и направи знак, с който му показа, че няма нищо против той да провери двигателя.
Джак свали сламената каубойска шапка, махна и слънчевите очила, които сложи в шапката, и я остави върху калника. Пъхна глава под отворения капак на двигателя и се надвеси над него. От челото му се търкулна капчица пот, която падна върху нагорещения метал, изсъска и се изпари.
Никога дотогава той не бе срещал глуха жена и си помисли, че изживяването си е доста вълнуващо. Обърна се и я помоли да включи двигателя. Не разбираше много-много от автомобили, но случаят бе съвсем елементарен: нещо пречеше да постъпва гориво. Джак запретна ръкави.
Дейвид застана като на пост току до лакътя му. Явно за да му направи впечатление, се похвали:
— Имаме цяло ранчо.
— Виждам.
— Само ние тримата. Мама, дядо и аз. Искам братче или сестричка, но мама казва, че и с мен едвам се оправя, а и не можело да имаш бебе, ако нямаш татко. Ти, Джак, обичаш ли прасковен сладкиш? Мама прави прасковен сладкиш, а дядо — ванилов сладолед, който е много вкусен и със, и без сладкиш. Ти можеш ли да плуваш? Дядо каза, че щом му остане време, ще ме научи да плувам, само дето мама я е страх от пиявиците. Имаме си и река и съм хващал риби, и след като ние с дядо ги изкормихме, мама ги опържи за вечеря. Вече се задържам по гръб над водата, значи скоро ще се науча да плувам. Дали да не ти покажа стаята си? Сложил съм си на гардероба плакат на отбора „Далас Каубойс“. Ти имаш ли си момченце?
— Не, никога не съм си имал момченце. А също и момиченце.
Джак извади филтъра и се усмихна на детето. Жената стоеше недалеч от тях. Направи някакъв знак. Изглеждаше изтормозена.