Намираме без проблеми апартаментчето на госпожица Морийн, понеже визитната й картичка е забодена на вратата. Тая картичка е същински монумент на кича, само в щатите можеш да видиш такова нещо. Отпечатана е на оризова хартия, в левия ъгъл се мъдри сърце със снимката на притежателката в него и цветенца наоколо. Фирмата й е изписана с пурпурни светещи сърчица. Нямам думи! Чисто и просто (не къпан полицай) шедьовър. Искам я за моята колекция от простотии.
Тропам по вратата, понеже не се вижда звънец. Nobody! Няма какво да се маем. Експресна манипулация с инструментчето и сме в гарсониерката на момата. Представи си едно стайче, осмърдяно на евтин парфюм. От улицата така свети, че можеш да не палиш лампите, докато си четеш газетата. Ъглово канапенце от 30-те години със сатенени възглавници, гардероб със завеска, бойлер и мивка зад параван, кръгла маса и три различни стола. Вместо шкафове няколко щайги със заковани рафтчета, облепени с тапети на цветя (от кретенски кретон). На стената е опънат мексикански шал, подът е постлан с килим, който ми се вижда спечелен от панаирджийска томбола, целия прогорен от фасове. На масата има кутия с консервирана манджа от месо с черен боб. Морийн дори не я е сипала в чиния, яла е от кутията с една лъжица, която още си стои отстрани.
Вързали са я на един от трите стола с ръце зад гърба и крака, сгънати под седалката. Със същото въже са стегнати и глезените, и китките. Главата й е отметната назад и от устата стърчи някаква дантела. Много гадно е това, че за да е по-бързо задушаването, са й приклещили носа с щипка за пране. Окончателно и безвъзвратно умряла. Облещените й очи са изскочили от орбитите, сякаш някой е тръгнал да ги вади, пък се е отказал.
Полагам ръка на челото й. Още не е съвсем изстинало, значи убийството е съвсем прясно. Дръпвам от устата й дантелата и тя се оказва курвенски бикини — черни, изрязани, с розова дантела. Обаче не са само гащите, в гърлото й има още някакви неща. Преодолявам отвращението си и се захващам с риболов. Изваждам цяла шепа неизползвани дамски тампони и продължавам. Установявам с изумление какво може да побере женската уста. Върху масата се вдига ей такава купчина.
Мистър Совьор се държи безупречно. В такива обстоятелства си личи истинският мъж. Стои с ръце в джобовете с безучастен хладен поглед, свил е устни и си подсвирква. Когато свършвам да вадя чужди тела от гърлото на горката гърла, той казва:
— Поне не са й заформили тая фиеста, за да й отворят устата! — хумор от килиите. Добавя: — Глезотиики на клиент садист, предполагам.
— И ти мислиш, че някоя курва ще приема мющерии, докато набива всякакви боклуци? — и му соча масата.
— Тоя може да е цъфнал неочаквано — отвръща Коджапул.
— Всичко може, обаче аз не виждам нещата по тоя начин.
— И каква ти е версията?
— Нямам версия.
Стоим от двете страни на масата и съзерцаваме скръбния пейзаж. Хубаво е било момичето, ръчна изработка! Божичко, каква страшна смърт! И тая щипка, дето й стърчи на носа…
— С двата крака скочихме в говната — въздъхва Совьор. — Кифлата от „Насладите“ не може да не изтропа на куките, че двама frenchmen са питали за адреса на момичето; видяха ни и ония двамата на стълбите. Как го правят.
В Мисисипи: на електрически стол, в газова камера или с Инжекция? Не ми се вярва в щат с толкова чернилки смъртната присъда да е премахната.
Той си говори, а на мен косите ми щръкват. Совьор хич не преувеличава. Така сме се насадили, че като нищо Намазваме въжето. Това, че съм ченге, не преде пред благородното родословие на приятелчето. Ще си рекат, че съм зарибен от френските мутри. И най-захлупеният американец на повече от пет годинки няма да повярва повече от десет секунди на лигавата историйка за тариката, който останал без вести за брат си.
Не мога да откъсна очи от убитата. Точно в почивния ден да й дойде! Докато е разпускала в бърлогата си. Идва Някой, чука. Тя отваря. Трябва да са били поне двама, за да я вържат, без тя да разхвърля всичко. Шегичката на Совьор, че не са искали да й отворят устата, всъщност не е толкоз тъпа. Дошли са, за да я убият, единствено за да я убият. И са садисти, личи си по избрания начин. Гледали са да съчетаят полезното с приятното.
— Свързано е — мрънкам си под носа.
— Какво е свързано? — пита Коджапул.