— Няма грешка. Така е навързано всичко, че не виждам друго обяснение — мрачно се съгласява съотборникът ми. — Какво излиза, Циганина е издимил през комина?
— Опасявам се, че е така.
— Няма прошка за тях! — уверява ме дъртият бандит.
Изкопаемото на рецепцията ми се хили подканящо. Заварвам го да дипли на пачки куп банкноти от по един долар, на които се зъби Вашингтон с килната перука. Тази сутрин старчокът е като репичка. Нищо чудно да си е поиграл на чичо доктор с чистачката, засукана мексиканка с шавливи очета, четина по скулите и задник на баварска перачка. Много рунтавите не привличат особено моя… вкус, ти какво си помисли? Дай ми на мен мъхести. Е, ако си падат по перверзни (то им личи по погледа), мога да ударя един карамбол, без да им искам данък добавена стойност.
Мексиканката, за която ти разправям, ме бройка с око като газова горелка. Търка стълбището и както се е навела, можеше да й провериш цвета на гащите, ако носеше такива. Чичко Паричко проследява моя взор, засича белтъците на красавицата и показва витрината с порцелановите си зъби.
— Готина малка доставка, а? — пита като в лош превод на американско криминале.
— Бъди сигурен! — отвръщам в същия стил.
— Много е миличка — осветлява ме натъртено, за да ме открехне, че е такава с него.
Аз обаче не съм се домъкнал в главната квартира, за да бруля смокини. Вадя от джоба листчето с телефонния номер, който открихме при Морийн.
— Може ли да се разбере в кой щат и къде е този номер?
Той смъква джамовете до върха на хобота си.
— Не е цял! — отбелязва.
— Знам, но искам да разбера поне от кой район е. Едва ли е толкова трудно, а?
— Мога веднага да ви кажа, че е от Калифорния. Покойната ми сестра живееше там, нейният номер започваше така.
— Чудесно! Можем ли да научим нещо повече?
— Трябва да се питат телефонните услуги.
Запознавам го с десет наполеона.
— Ще бъдете ли така любезен и да им позвъните? Не е лесно за един чужденец да общува с администрацията.
Има си хас! За тия пари ще смени и гърнето на кадилака ми.
Мексиканската дева горе на стълбите е спряла да парцальоти стъпалата. Муцунката й като месечина е мушната между две пречки на перилата. Зяпоти ме вторачено без никакво притеснение. Полата й се е набрала и честно ти казвам, брато, такава гъста леха не можеш да видиш и в пийпшоуто на Лъвов мост!
Оня Кастанет зад касата ме бута по ръката. Обръщам Се. Подканя ме да се кача. Ти включваш ли, дедето си сгрява спаружените кайсии със сводничество? Тоя столетник го раздава пиргиш, за да си припомни гъдела в изпърделите плондири. С брадичка, с поглед, с пръст ме подтиква да вървя към екстаза и ми обещава неописуеми наслади. Ти ме знаеш, нали? Цял живот съм (се) Изхождал от принципа, че на стената с ловните трофеи Винаги ще се намери още едно място. Често съм намирал съкровища в партенките на живота, там, където на теб никога няма да ти хрумне да си завреш носа.
Пристъпвам аз към стълбите. Щом засича маньовъра ми, госпожица Саански балдър припва нагоре. Отваря първата врата вдясно. Следвам я по петите. Стайчето е мижаво, цялото изпълнено с креват, на който е метнат само долен чаршаф, вярвай ми, братино, нито в първа, нито във втора свежест. То си е цял атлас, картата на света с океани от сперма и лайняни континенти (с планините). Абе лукс!
Ако хващаш дебелия край на моята мисъл, оня старчок долу се занимава по малко със сводничество, за да си докара нещо отгоре. Щом усети някой мераклия, вика малката мексиканка със звънец и момето се появява на сцената с коронния си номер „виж ми котенцето, докато мия стълбището“. Клиентът кълве или не кълве. Клъвне ли, дъртакът включва светофара на зелено. Установил е, че на мен гащите ми от само себе си падат (в хотелите ги усещат тия работи), и си е рекъл, що пък да не го запържа.
Влизам в операционната (точно това е). Сиромахкинчето, дето си няма дори гащи, залоства вратата. Резето едно мъничко, бяла мишка да му тегли едно рамо, отиде, та се не видя. После с красиво примирение смъква разкошната си престилка, под която няма нищо! О боже господи, чувствам се като жътвар пред неожъната нива. Такова чудо не сте виждали, Ваше високопреосвещенство! Това не ти е Златното руно, а астраганеното палто на графиня Миготури. Като махнем една ивица гола кожа от вътрешната страна на кълките, всичко друго е козиняво. Милата, сигурно е кръстоска между гризли и пиренейска овчарка. Осмелиш ли се, ще имаш чувството, че си се борил с родопски китеник!