— Чарли Рендъл! — извика той.
— Премахнат! — отговори правият мъж.
— Куентин Дюър! — продължи старият.
— Премахнат! — каза русият.
При всеки отговор белокосият задраскваше името и списъка. Продължи:
— Франк Стъдър.
— Премахнат! — съобщи арабинът.
— Ървинг Клей.
— Починал! — въздъхна сякаш със съжаление зализаният.
— Сигурно ли е? — настоя шефът.
— Знаете, че е сигурно: рак на белия дроб. Показахме снимката му на доктора, който е подписал смъртния акт, и той е категоричен.
— Добре!
Старецът задраска с енергичен замах името на Клей.
— Остава Том Лимбер — каза той и остави молива. Вие ли щяхте да се заемете, Карл? — вторачи се той н русия.
— Да, но е изчезнал.
— Щом е изчезнал, значи някой го е предупредил. Сега е хиляди пъти по-опасен, защото се чувства преследван. Чуйте ме, приятелчета, „онова“ трябва да стане вдругиден. Връщане няма. Значи Том Лимбер трябва да предаде Богу дух преди това. Трябва, по дяволите! Всички да се захващат със задачата. Изчезнал нищо не значи! Няма изчезнал в тая игра! В наши дни никой не изчезва, с изключение на момиченцата, които дух ват от семействата си, за да въртят свирки в Южна Америка. А и те изчезват, защото на полицията й дреме колкото за първия й гаф! Остават ви трийсетина часа да ми намерите Том Лимбер. Вас ви имат за най-добрите по тая част в страната. Действайте! Открийте го и пречукайте тоя мръсник по какъвто ще да е начин. Неуспехът ще провали много неща, включително и вашето бъдеще. И на четиримата. Не искам да дремва те дори десет секунди, преди да видите сметката на Лимбер. И аз не горя от желание да се озова на дъното на Хъдзън с обувки от бетон. Имам други представи за собственото си погребение. Вие също, предполагам? — огледа ги настойчиво един по един. — Обаче ви имам доверие — добави с успокоен глас. — Вие сте страхотни. Настанете се в съседния кабинет. Там ще ви бъде главната квартира. Не мислете за разходите, това е операция празен чек, приятелчета. Ако стане нужда, пуснете И ченгетата по следата, Черният картел плаща! Не ви задържам повече.
Те станаха и излязоха безшумно. С тях тръгна и парколюбителят. Щом напуснаха помещението, белокосият натисна едно копче на телефона, което набра предварително запомнен номер. Обади се женски глас. Той каза:
— Тревогата е обявена — и добави: — След като решим проблема, ще трябва да разберем кой от нас е предупредил Том Лимбер. Не обичам да си играят на чувства на мой гръб.
Спирам таратайката на циментираната алея пред един частен гараж, за да не привличаме вниманието и да можем да наблюдаваме бараката на Клей от президентската ложа. Болникът седи на задната седалка и протестира с отпаднал глас:
— Слушайте, нямам понятие от вашите интриги. Страхотно съм уморен и искам да си легна.
Изпитвам известни угризения, че го карам да будуна в моето возило, обаче ми е необходим.
— Няма да трае дълго, мистър Клей.
— Кое няма да трае дълго?
— Някой ще дойде.
— И кой ще е той?
Това е изненадата.
Длъжен съм да призная, че изигра великолепно ролята си по телефона. Много по-добре, отколкото очаквах, а знаеш ли защо? Заради изнемощялостта му. В неговото „Джоан, дай ми Ървинг“ имаше нещо патетично. Повтаряше го като лайтмотив, като псалм, който го раздираше. От другата страна оная женска бълваше змии и гущери. Чувах я да крещи „Фредерик, какво ти става? Ти си полудял!“ с глас, в който се четеше нарастващ страх. Когато той най-сетне затвори по мой знак, тя веднага позвъни, но понеже той продължи да хленчи жалните си молби, накрая прекъсна връзката. После подканих Фредерик Клей да ме последва до колата, за да изчакаме продължението на събитията. Чувствах смътно, че начинанието ми го плаши, но в същото време ми има доверие. Повечето хора, особено ако не са лоши по душа, ме намират за симпатяга, направо си падат по мен.
Минават още петнайсет минути.
— Тя далече ли живее? — питам.
— На двайсетина мили.
Как ли живее човек, ако го преследват и току-що си е сменил самоличността? Всъщност не е ли най-вероятно Ървинг сега да се нарича Мигел дела Рока? Няма начин да не е свил и обработил бумагите на Циганина, за да продължи пагубния си земен път.
— Ходили ли сте при нея? — настоявам.
— При Джоан ли?
— Да?
— Не. Знаете ли, нямам сили за друго освен за работата в бензиностанцията.
— Сама ли живее?
— Каза ми, че си е довела слуга французин от испански произход.
— Същия Дела Рока, когото търси по телефона онзи [ женски глас?
— Може би. Нямам представа.
В този момент се задава една кола, която пълзи със скоростта на катафалка. Открито бяло порше. Кара го руса жена. Съвсем забавя пред колибата на Фредерик Клей, хвърля поглед към осветената къщичка, където телевизорът си работи, после отминава.