Клей брат бая се е вкиснал, като е усетил как го е изпържило братчето му, особено след като е чул да му произнасят смъртната присъда. Тотално е превъртял. Хвърля последните си сили в тази убийствена мисия. Иска скалпа на снахичката си. Знае, че печалният Ървинг с хлътнал безпаметно по нея и смъртта на дамата ще бъде най-страшното наказание за нейния гнусен рицар.
Плюя като побъркан, отвратен от кръвта и от парчето плът, което, докато беше на мястото си, ме докарваше до екстаз, но веднъж откъснато, ме кара на драйф. Сцена пи интимен канибализъм в изпълнение на неотразимия Тап тонио, звездата на парижките концерти. Артистът, който всичко е видял, всичко е преживял! Че имало ли е някога безбурен период в шибаната ми кариера?
Светлината се задава обратно на подскоци, придружена от шум на тичащи крака. Ървинг Клей е чул страдалческите вопли на пастирката си и сега препуска насам в галоп. Изскача запъхтян от тунела и се натъква на странна гледка: мадамата му е окървавена отдолу и удушена отгоре, ако мога да се изразя така. И кой й обтяга гушката? Полуумрялото му братле, което едва бе крепи на мотовилките си!
Да беше видял как се разбеснява благородникът! С ритници в ребрата на Фредерик. Шутира го по тиквата, по корема. И понеже проведеното лечение му се струни недостатъчно, грабва един камък и го стоварва върху черепа му. Фредерик спира да мърда, Ървинг вдига пак камъка и трае! Още веднъж! И още! Каин довършва Черното си дело. Черепът на завеждащия бензиностанция се пуква, пръскат кръв, белезникави късове, парчето кост. Трае! Още. Трае! Пак. Накрая портретът на горкия Клей представлява само разплескано петно. Изтощението, което следва човекоубийствения пристъп, спира Ървинг. Остава на колене с опръскани дрехи, с омазани ръце и обезумял поглед, без дъх, без сили. Съзерцава творението си. Опитва се да размотае веригата от шията на Джоан, но какъв е смисълът? Положението на русата й глава показва ясно, че е предала мерзката си душа на своя Създател, но се питам за какво ли ще му е на него? Та фалшивият мъртвец е напълно зашеметен. Остани си клюмнал над двата трупа.
По време на последните събития, които току-що доверих на читателя, моите сили, източени до санитарния минимум от лошите обноски, на които бях подложен, са се възстановили донякъде. Енергия издува мускулите ми. Волята ще довърши останалото. Надигам се бавно, тихо, като черна шантонера (е, според Александър — Беноа, Непогрешимия). Стягам се в себе си (я Гледай, ама че тъп израз, да „се стегнеш“, и то „в себе си“!) и рипвам с цялата си тежест върху Ървинг. В отчаяното си вцепенение (или във вцепененото си отчаяние, по твой избор) той не успява да реагира. Бум! Нацелвам го право в гръдния кош. Прекатурва се на страни. Не губя нито миг: тупаник в ченето. Изпращява, което е добър признак. Още! Сега да утроя мизата. Той се обезсъзнава. Вече мога да си взема солука и да стана. Пряк свободен удар по топките: тъй като неговата Жулиета гризна дръвцето, Ромеото спокойно може вече да си разкарва балоните с ръчна количка или да си ги смени с топчета за пингпонг. Ето ти го повечето гроги: направо е хвърлен в оркестъра!
Одеве зърнах, че слага ключовете за белезниците м левия джоб на сакото си. Измъквам ги и си възвръщам свободата. Това е! Ти си все така единствен по рода си, Сан Антонио! Грабвам фенера и препускам към мината.
Теренът е опасен, не става за тичане. Разкривени релси, едри камъни, дървета, изоставени вагонетки, други трудноопределими, странни предмети, които никна: на всяка крачка. Бягам с най-голямата възможна бързи на и викам Мариза. Внезапно ме обзема страх. Страх, че оня гадняр Ървинг е извършил непоправимото. Тропотът от тичането и виковете ми, които се отразяват и се връщат кънтящи и изопачени, усилват кошмара.
— Марииииза!
Продължавам напред. Тунелът се спуска още надолу. Отвсякъде се стича вода. Шуртенето й се слива и бучене на река. А вашият Антонио с подгъващите се крака, с подскачащото сърце, с пулсиращите слепоочия, с парещото гърло задълбава навътре в планетата Земя с безумния устрем на отчаянието.
Дали онзи е наранил смъртно щерката на Совьор? С какво око ще погледна стария апаш, скъпи мои, ако му поднеса труп? Какво ще му обяснявам? Че вместо да се върнем във Франция, както искаше той, съм я помъкнал да си троши главата? Как ще го преглътне шугавияа турчин? В графата му за разходи не са предвидени средства за рицари на Митерановата република, които тръгват за приключения в чужди земи, повели млади девици, а се натъкват на най-закоравелите гангстери на САЩ.