Обаче сега наистина ще те спукам от ташак.
Представи си, че само на два километра надолу от мината тече буйна река. На брега на реката се шири ливада. На ливадата са опънати една до друга две палатки. Пред тях има огнище от събрани наоколо камъни, в което още тлее жарава. По-нататък — америчко возило, мастодонт от ламарина, в който можеш да натъпчеш багажерията на цял полк.
Промъквам се до колата и опитвам да отворя вратата. Не срещам съпротива. Ключовете са на таблото. Който е решил да бивакува на такова пусто място, не го е шубе от крадци. Теренът е наклонен и летовниците са подпрели гумите с големи камъни. Изритвам ги настрани и започвам да бутам, изгърбен като разярен бик. Сандъкът се размърдва и набира скорост. Само стой, та гледай как Сан А. рипва чевръсто зад волана и оставя ракетата да се търкаля надолу.
Изключил съм от скорост, за да не блокира колата. Танкът, боядисан като патладжан, се спуска триста-четиристотин метра и запъва пред една бабуна. Тук вече включвам двигателя, обръщам и изфучавам с пълна газ покрай палатките. Всеки левак от бивака си е рекъл, че минава някой друг празноглавец. Горски патрул на нощна обиколка.
— Вече се връщаш! — възкликва Мариза смаяна. Мислела си е, че ще чака с часове, ако не и с дни! Грабвам я като перце и я настанявам в самосвала. Вилата гори, кракът я боли все повече. За късмет на борда на влекача се намира аптечка за първа помощ. Веднага й предписвам два аспирина и закрепвам шината с лепенки. И газ!
Пак сме при ливадата. На Шипка всичко е спокойно. Ивтовниците продължават да си летуват, ние — да отлитаме, нощта — да просветлява, а омразата ми към изроди Ървинг Клей — да расте, без да старее.
Изровеното корито преминава в що-годе поддържан път, що-годе поддържаният път преминава в истинско шосе и скоро вече сме в предградията на Фресно. По тротоарите още клечат и смучат джойнт друсани до веждите чернилки. Криво-ляво успявам да разбера от тих къде е болницата, и отпрашвам натам, за да оставя горката Мариза. Версия за пред докторите: автомобилна злополука. Неизбежната бумащина, внасяне на Депозит. Приемат момичето. Тя е смазана от болка.
— Кураж, миличка — шепна й на ушенцето, — ще дойда през деня да те видя.
— Какво ще правиш, Антоан? — намира още сили да се тревожи тя.
— Ще спипам оня убиец.
— Толкова ли е важно?
Я виж ти, дъщеричката на печения Совьор сдава дрешките! Още малко и ще потупа по рамото мръсника, който я инквизира, видя сметката на собствения си брат, на Мигел и на цветнокожото курве? Да не говорим за останалите злодеяния, които е натрупал през дългата си кариера.
— Да, Мариза, важно е, ужасно важно. Няма да си тръгна, докато ходи на два крака.
Му ортюп е, че трябва бързо да зарежа тая сметосъбирачка и да си взема собствената бракма, която, предполагам, още си стои на адреса на Фредерик. Тъп че се изтърсвам при колибата на злополучния „Авел“ и, вярно, намирам си колицата пред гаража на Клей питер ауто. Ключовете са си на мястото. Ървинг явно е действал под пара, след като ни дезинфекцира, и ми е преместил каручката само за да изкара своята си.
Продължавам с големия сандък и го изоставям ни някакъв паркинг по-далечко от скромното жилище на Фредерик. Връщам се пеша. Ресорите ми съвсем са сдали. „Денят ще е тежък“, рекъл цареубиецът Дамиен, когато разбрал, че му предстои да язди кон в четири посоки едновременно. За моя милост нощта е тежка!
Готвя се да скоча на капрата на моя файтон, когато забелязвам, че порталът на имението Клей е открехнат, макар че преди няколко минути е бил затворен.
Я виж ти! — така пък рекъл Наполеон, когато открил в кюлотите на Жозефина къдрав косъм и той не би и негов. Прокрадвам се към къщичката. Жалко, че нямам желязо. Случайно тегля едно око през процепа, после ей така си пъхам главата навътре и какво да видя? Клечи някакъв тарикат пред скрина и го пребърква. На това отгоре хитрецът май има очи и на дирника си, както се казва на висок стил, защото аз не съм шукнал, а той ме надушва. Внезапно се претъркулва назад, измъква пушкало, с което можеш да перфорираш и възрастен слон, и го вирва насреща ми.
— Не постъпвай невъзпитано с приятелите си, Совьор!
Препарира се на място с играчката си, с тая муцуна на наемен командос, опулен в мен. Стойката може да те накара да се подмокриш, когато е на място, но си е чист майтап при неоправданост2. Моят съотборник изглежда като изтресен! Представи си Мариус Куркински в ролята на Рамбо.
2
Знам, бе, трябваше да напиша „в ситуация, която я прави неоправдана“, но да ти пикая на стилистиката.