— Я вземи да станеш, помисли за ревматизма си! — съветвам го аз.
Той най-после се ухилва и се изправя.
— Така или иначе, имаме много да се питаме, затова давай да започваме — казвам. — Какво прави, след като ме заряза като съдрани чорапи в мотела?
Свива рамене и изръмжава:
— Както виждам, последвал си препоръката ми относно вашето репатриране.
Тоя път старият улучи адекватния стил. Че като ми падна пердето!
— Твоята препоръка! Каква препоръка бе, тикво зелена! Ама ти съвсем си превъртял! Да не би от килийната влага да ти е мухлясал малкият мозък? Ти ли ще даваш препоръки на един главен комисар! Недей бе, момче, не ни изоставяй! Пази си пипето, ей! Тикай си памуци в ушите, да не изтече всичкото! Да вземеш да си я завреш отзад твоята препоръка! Когато тръгна да приемам препоръките на рязана ханъма като теб, ще трябва да ми вържат лигавче на шията и да ми дават супата с лъжичка! Какви са тия лафове! Не на мен тия, пробутвай си ги на Кемал Ататюрк!
Всичко му се сбръчква на горкия Коджапул.
— Не се стягай толкова — мрънка той. — Препоръката ми беше заради Мариза, а понеже ти… ти си й опекун…
Ще му дам аз един опекун! Опечен, с лимонче в зурлата!
Изведнъж карезът ми се скършва и сега пък аз се вкисвам. Совьор ми разправя какви ги е дробил. След като ни изпързаля, отишъл пак в дома на Клей в Гълфпорт. Нещо го човъркало.
— Какво?
— Мраморната урна в кабинета. Мъдреше се на специален постамент. Отдолу бронзова плочка с надпис „Ървинг Клей. 1937-1989“. Мярнах я още когато се намърдахме двамата. Включих, че вътре трябва да е прахът на покойника. Искаше ми се да му хвърля един последен поглед.
— В какво?
— Циганина си носеше от двайсет години куршум н тялото. 9-милиметрова шикалка, заседнала в гръбначния стълб. Докторите рекли, че само два милиметра по-вляво, и Мигел щял да се вози на количка. Цяло чудо! Тъй че предпочели да оставят бонбончето на мястото му, вместо да направят някоя беля със скалпела.
— Аха, решил си, че ако наистина са препекли Мигел вместо Ървинг, в пепелта трябва да е останало нещо от този куршум?
Изважда кърпичката си, разгъва я внимателно и ми показва една метална люспа.
— Ето го — вика. — Стопило се е в крематориума, но пак си е бонбончето на Циганина. Имаме доказателство. Не исках да ми остават съмнения. Телефонът, който намерихме при малката снежинка, ме докара до една денонощна бензиностанция с шеф Клей. Поприказвах си с нощния дежурен, той ми снесе тоя адрес и ето ме тук. Няма никой, навсякъде свети. Влизам и проучвам. Чудна дупчица!
— Този Клей не е оня Клей, Совьор.
Открехвам го набързо какви случки са се случили през безумната нощ — смъртта на Джоан и на брата счупеният крак на Мариза. Тук вече се поуплашвам да не ме стисне за гушата и да ме нарече говедо. Той казва само:
— Ще ми дадеш честната си дума на ченге, че ще го оставиш на мен, когато го пипнем.
— Честна дума на ченге!
— Мъжки ли се държа Мариза?
— Без грешка е. Личи си соят. Усмихва се.
— Моя щерка е!
— С такава щерка не ти трябва син!
Иди повярвай, че е само четири часа сутринта! Всичко стана на четвърта, съдбата се беше разбързала. В някои моменти животът е като ощипан, зарязва всекидневната си дрямка и хуква. А когато отново забави крачка, струва ти се, че не си същият. Не че си станал някой друг, а че отвътре си различен.
— Имаш ли представа, накъде да поемем? — пита Совьор, когато запалвам таратайката.
— Донякъде. Братлето ми каза адреса на Джоан, преди да й позвъни.
— И къде е?
— Имение „Еспирито санто“! Намерил къде да свие гнезденце Светият дух!
— И ти мислиш, че се е върнал там?
— Налага му се. Преди да се пусне по допирателната, трябва да се зареди със сухо и с фалшиви документи. Нали се сещаш, че единак като него си има нещо подготвено, ако играта загрубее. Сега си мисли, че разполага с няколко часа спокойствие, защото ни заряза пред изоставената мина на петдесет, шейсет мили от Фресно. Дъщеря ти беше със счупен крак и нямахме превоз. Убеден е, че ни е откъснал с голям аванс. Ама ти не се стягай, Совьор, ще го пипнем. Той сега е в траур заради женичката си. Видях го да пада на колене пред трупа й, много го заболя.
— Малко му е! — просъсква Совьор. — Малко му е!
Еспирито санто може и да ти хареса. Сградата е в стил бял бункер, нали си представяш? Кубове върху зелена морава, която съвсем неотдавна си е била пущинак. Няколко фиданки, които може и да пораснат на тукашния климат, но засега са като велосипедни спици. Голям гараж до желязната ограда, която опасва всичко. Вижда се, че строежът е съвсем скорошен, мазилката още не е изсъхнала. Бас държа, че Клей е купил терена и е построил къщата на името на вдъхновителката си. Но сега, когато незабравимата Джоан е пречукана, ще трябва да вдига дърмите, каквато и самоличност да си е измъдрил. Като туриш п преследването от небезизвестния Черен картел, ето ти две основателни причини да изгълта една шепа лексотан и да се гмурне за дълго на двеста метра под морското равнище.