Зад мен гръмва саркастичният глас на Совьор:
— Ти си бил голям тьпкач бе, ченге! Няма да си умреш от срамежливост! Да викаш на тая друсла Мариза, докато моето момиченце го човъркат с ножовете, много мило!
Бях забравил, че пустият му турчин е научил английски в пансиона! От този гаф ми пресяда. Не съм такъв човек, уважавам бащинските чувства. Но пък майната му, да не съм се годявал за щерката! Не можеш да се поразсееш с някое гадже, без да се препънеш в условностите? Не му е работа на пандизчията да се репчи на господин графа, задето конярят му бил понабримчил пилчарката!
— Слушай, пенсио — му отпервам аз, — таз девойка ми напомня за Мариза Бастие, авиаторката. Трябва да я знаеш, от твоето време е. Затова й сложих тая фирма. Това първо. Второ, ако имам желание да опъна мадам, няма да ме спре недодъвкан мелез като теб! Ако не ти е ясно, да ти нарисувам картинка?
Моето избухване го кара да си свие рогата. За да му покажа, че може да си завре настроенията там, където хората си слагат свещички, термометри, че и гъвкави мембрани, започвам отново да си чуруликам с госпожа Симпсън.
— Ако тръгна на сватбено пътешествие — й разправям, — ще е с този въртолет, пилотиран от вас! Няма да има нужда да си водя булка.
— Вие май сте непоправим сваляч? — пита тя през смях.
— Така разправят хората, но не е вярно — отвръщам. — Свалячът говори, но не действа. А аз и говоря, и действам.
— Май освен това сте и фукльо? — пита пак госпожа Симпсън.
— Фукльото се перчи, че е извършил постъпки, които всъщност не е. А аз мога да ги върша дори без да се хваля. Впрочем възнамерявам не след дълго да ви докажа истинността на твърденията си. Омъжена сте, надявам се.
— Да, защо?
— Забелязал съм, че омъжените често са по-благосклонни от ония, дето им викат „свободни“. Деца?
— Едно момче.
— И играе бейзбол?
— Точно така.
— Съпругът ви също ли е в авиацията?
— Не, той държи спортна зала.
— Рйпезз? Ясно. Заклет враг на директорските шкембета, масажист на госпожите, сдобили се с целулит к остъклените си офиси. В края на работния ден е като пребит и заспива пред телевизора, додето вие разтребвате масата. Малка ваканцийка няма да ви се отрази зле.
Отзад Совьор ръмжи:
— На това ли му викаш преследване на хора? Преследване на цици, може! Подир синковеца си вървиш ти, ченге!
— Мъжът трябва да поддържа естествените си функции, за да е във форма, готин. Слушай, според мен има сърдечна любов и креватна любов. Първата се среща много рядко и няма нищо общо с втората. С нея свири музика, ронят се сълзи, а другата се озвучава само ОТ шуртенето на водата в бидето.
Както си плямпам, не изпускам от очи безкрайната Магистрала. Летим над нея вече час и половина.
— Сигурно наближаваме границата — казвам, колкото да се намеря на приказка.
— С всяко завъртане на перката — отвръща тя игриво.
— Имате ли право да летите над мексиканска територия?
— И още как! За всеки случай представих план за полет до Мексикали. Защо? Няма ли да направим обратен завой и да се върнем над другото шосе, както говорихме?
— Мисля, че първо ще се наложи да продължим още малко.
— Както желаете.
Замълчавам. Алармата на моя първичен инстинкт пищи в кратуната ми. Имам чувството, че ще успеем да отмъстим, че развръзката е неизбежна. Сърцето ми пърха като пиле в кафез. Задъхвам се, място не мога да си намеря на седалката.
— Границата! — съобщава госпожа Симпсън.
Вижда се струпване от коли, заседнали в гърлото на граничния пункт.
И моят спътник го зърва пръв! А уж в панделата не с имал много сгода да си точи острогледството, нали? Освен може би като е зяпал през решетките как надзирателят на вишката си бърка в носа.
— Ей там! — вика той. — Вдясно, до червения камион.
Опулвам се. Наистина е бяло открито порше с един човек в него. Насочвам бинокъла. Ървинг! Носи черни очила и карирано кепе, но го познавам, той е!
От радост се навеждам към пилотката и й лепвам една жарка целувка на вратлето през нежните рошави косъмчета на тила. Тя ми се скарва:
— Гъделичкате ме! Забранено е да се целува пилотът по време на полет.
— Това е нищо в сравнение с онова, което те чака, достопичтаема — заявявам аз на модерен френски. После вземам на заем лафа на Маноло дела Рока и добавям: Знаеш ли, че мога да ти паса два часа ливадата, преди да…
Совьор изгърмява:
— Аман вече от грездея му на това ченге смахнато! Няма ли за теб друго освен мушкане? Да си мислиш как да набримчиш тази селянка точно когато напипваме нашия човек! Ама ти си бил пълен маниак, бе!
— Не си истински французин, Коджапул, затова т ги разбираш тия работи. Ние притежаваме освен всички земни пороци и по един болид от „Формула 1“ и там е разликата.