— Е, и? — пита госпожа Симпсън.
Добър въпрос въпреки краткостта му. Има право нашата пилотка. Е, и? Какво ще правим? Ървинг е пол нас, но няма да кацнем на шосето и да хукнем фронтално срещу негодника, нали? Такива работи стават само във филмчетата за Джеймс Бонд и в телевизионните сериали от по сто и четирийсет епизода.
— Продължаваме! — казвам.
Не бива да плашим беглеца. Хеликоптер, който лети над митница или контролира трафика, става; но ако натискаш силно молива, графитът ще се счупи.
— Накъде?
— Още напред. Намалете максимално скоростта, ще ви дам знак.
Совьор преглъща на сухо. Шепне ми:
— Както ти казах, поразгледах отново складчето на Клей под стълбите. Взех си най-доброто — шведски скорострелен, автоматче с четири резервни пълнителя. Ако пусне машината върху лайкучките, гръмвам на място тая мърша!
Аз му изръмжавам:
— Совьор, ти, освен че си тъп, с какво друго се занимаваш в живота? Да не би да възнамеряваш да очистиш гангстера със съучастничеството на тази прекрасна дама. Да светнеш някой, докато пърпори по тая претъпкана магистрала, значи долу да се получат няколко тона кайма. Толкова ли го обичаш тоя вашия таскебап? Карезът те води по лоши пътеки, великане, залутал си се.
Той избухва:
— Стига си дрънкал, куко непоръбена! Аз заради тоя гад съм готов да повторя Хирошима, само да съм сигурен, че не съм го изпуснал.
— Е, можеш да го пречукаш и без да предизвикваш смъртта на сто и петдесет хиляди души.
— Ти да не би да виждаш по-добро решение?
— Още не, но усещам, че се пече.
Тогава Симпсън пита:
— Накъде да карам?
— Още две минути така, после обръщаме, вдигаме се малко и летим над другото шосе.
Е толкоз се старае милата, че заслужава ръкопляскания (и подплясквания). Врътка маньовъра без грешка. Връщаме се. Аз не изпускам поршето с бинокъла. Ей го, пердаши там долу. Откак е на мексиканска земя, Ървинг е скочил яко на педала. Засега всичко върви добре, държим го на мушка.
— Връщаме ли се в САЩ? — пита Бриджет.
Ти не се чуди, че й знам името, каза ми го, докато си сипваше ракийката.
— Не, ще направите много широк завой, така че да го изпреварим с няколко километра, и после се връщаме срещу него.
— Хмм, хммм!
Совьор грухти като нерез в кочина. От нетърпение, мутрите като него, падне ли им пердето, стават същински носорози.
— Мотаем се! Много го усукваме! — ръмжи той. — Ще видиш, като кривне в някое отклонение… Гледай колко е застроено покрай океана! Щом излезе от магистралата, ще се гмурне между тия сгради и го пиши бегал!
Май че е прав. Наистина рискуваме много.
— Добре, поемаме обратно! — съгласявам се.
Връщаме се над четирите асфалтови платна. Спускаме се надолу. Никакво порше! Е, сега вече ми гръмнаха гумите, поне предна лява!
— Нещастно застреляно ченге! — реве Коджапул Начукаха ли ни го! Подплашил се е, като е видял пак бръмчилката! Той…
— Млък! Гледай бензиностанцията при входа на паркинга! Ървинг е на опашката зад другите коли.
В следващия миг установявам през бинокъла, че няма къде да мърда. Пред него са три коли, отзад вече са се лепнали две.
— Бриджет! — извиквам. — Кацаме на пожар зад мотела. Няма да предизвикаме природно бедствие, надявам се.
— Шумът от магистралата ще ни покрие — обещава тя.
Веднага е включила, миличката! Описва широк завой и се снижава. Зад мотела при бензиностанцията има огромен паркинг, съвсем празен в задната половина. Кацаме като за балканско.
— Чакайте ни тук, скъпа, отиваме да си купим вестник и се връщаме.
Разкопчаваме коланите и спринтираме до ъгъла на мотела. После продължаваме, свиркайки си, към бензиностанцията.
Отдалеч виждаме, че е дошъл редът на Ървинг да пълни. Шофьорът преди него вече прибира кредитната си карта.
— Совьор — шепна му, — дай ми желязото си!
— Като ти предлагаха хората, да си беше взел, сега забрави.
— Гледай да не се издъним — моля го аз. — Знаеш, че тоя мръсник е като нитроглицерин, наострен е и е въоръжен до зъби. И най-малката грешка може да ни отреже главите. А и използва разни мръсни играчки, като газовия пистолет, с който ни препарира във Фресно.
— Не ми обяснявай, ченге! Нямай грижа, вързан ни е.
— Да не вземеш да го гръмнеш насред бензиностанцията?
— Нямай грижа, ти казах!
Той вика един мургавел бензинаджия, който се мотае наоколо. Шари му петарка и без да каже думица, му прибира фирменото кепе и си го нахлупва. И му отива на това отгоре!
Маркучът вече стърчи от резервоара на поршето. Ървинг чака, седнал зад волана, отпуснал дясната си ръка На съседната облегалка. Совьор се приближава отзад и си свирка. Голям мъж трябва да си, за да избереш точно Кое парче да изпълняваш в такъв напрегнат момент. Май е „Камъните падат“. Много на място, нали?