— Не е вярно! — повтарям.
Великият инквизитор ми се усмихва почти доброжелателно:
— Сега е моментът да представите обясненията си, господин детектив.
В тоя миг си казвам, че за тези почтени велможи на организираната престъпност най-прекрасните, най-вълнуващите, най-трогателните думи ще бъдат като музика за глухи. Ако си дал на осем прегладнели каймана да изкълват жив човек, за теб думата чувствителност е безсмислен звук. Дали ще им рецитирам Маргьорит Дюрас или ръкописите от Мъртво море, е все тая. И все пак, за да не пропусна и най-малката възможност, им разказвам подред и с лаконичност, от която и Фидел Кастро би позеленял от завист, поредицата събития, разиграли се до днес. Премълчавам само живописния начин, по който се запознах с Маноло дела Рока, защото, като ги гледам, представа нямат що за десерт е къдравата торта с удължен срок на годност. Излагам им подбудите и развитието на моето разследване, без да премълчавам нищо. Накрая възкликват, когато им съобщавам, че Клей вече наистина е мъртъв, пречукай от моя приятел бандит. Обяснявам им къде се намира: могат да си го приберат без никакви затруднения, ако тленните му останки представляват интерес за тях.
Когато свършвам, Великият инквизитор кима с доволен вид:
— Ето една добра новина — казва. Но веднага намира за какво да се заяде: — Господин детектив — обръща се към мен, — разказът ви звучеше с нотки на достоверност, което ме кара да мисля, че нещата наистина са се развили така. И все пак бих искал да се спрем по-подробно на един момент: Ървинг Клей направи ли пред вас някакви признания, преди да умре?
— Как би могъл? Намираше се в кома след страхотния удар с дръжката на пистолета, нанесен му от мистър Коджапул!
Съгласява се още веднъж (по-далече дръж).
— Преследвахте го с хеликоптер?
— Точно така.
— Как се върнахте от Мексико, щом сте го откарали във въпросната кариера с бялото порше, което сте изоставили там?
Я го виж, има фосфор в мозъка си, мръсникът!
— Хеликоптерът ни следваше и ни върна във Фресно.
— Коя фирма? Казвам му.
— Кой пилотираше?
— Една жена.
— Знаете ли името й?
Какво да го усуквам, така или иначе, ще го научат.
— Госпожа Бриджет Симпсън.
— И тази жена е станала съучастничка, като е качила хора, които току-що са изоставили труп на усамотено място?
— Тя ни чакаше на равното, доста далеч от кариерата, където се намира тялото на Клей.
Трето любезно кимане на лъвската глава. Инквизиторът се обръща към „съдебните заседатели“:
— Уважаеми приятели, моля ви да изчакате няколко минути. Налага се да извърша някои проучвания. Ще ви поднесат шампанско.
И се изпарява. В адския казан спокойствието почти се е възстановило. От време на време някой алигатор гризва лекичко кратуната на покойния Да Силва като кученце, което си остри зъбките на кокал. Водата си остава същата чорба. Премятат се гнусни жили, белезникави късове плът и други парчетии.
Появяват се сервитьори с бели ръкавици и табли с разхладителни напитки: чаши шампанско, мартини драй, оранжада. Четиринайсетте поканени съдии си мокрят глътките, а моя милост изнемогва от жажда, премята в изпръхналата си уста грапавата костица, която му служи за език, и ги гледа как лочат.
Совьор е като болен бухал, свил глава в перушината си. Подготвя се за най-лошото. Все едно някогашен смъртник, когото прочутият палач Месир Дейблер ще измъкне от зандана, за да му резне върха на пурата. Чумери се, нали разбираш? Слао, общество! Приятно продължение на всички. Прекарахте ме, но аз пикая на вас. Щом толкова ви е изтрябвал остатъкът от дните ми, взимайте го и се пръждосвайте!
— Виж сега — шепне ми, — пощурявам, като се сетя как в нашите седалища ония с тогите как ли не го сучат, за да ни изкарат най-големите злодеи. В сравнение с тия изроди ние сме амурчета от Ренесанса. Даже ония майтапчии от гестапо не са стигали дотам! А тия баровци се издокарват като в Камарата на лордовете, за да зяпат как крокодилите изяждат един нещастник!
Замълчава, защото влиза Великият инквизитор и заседанието се подновява. Този път той сяда в креслото.
— Разговарях с пилота на вашия хеликоптер, госпожа Симпсън — съобщава. — Тя е категорична: разговаряли сте с Клей. Видяла ви е отдалеч да спорите с него.