Честно, заслужавало си е да останем живи, за да видим това. Четиринайсетимата „съдебни заседатели“ и Великият инквизитор са натръшкани и смазани от огромната водна маса и от кайманите. Те се мятат, допит се или поне се задъхват. Крокодилите се осаферват по-бързо от хората и започват да обработват този куп мръвки във вечерно облекло. Чудовищата се отдават изцяло на удоволствието! Отвсякъде се носят крясъци и мляскане. Чува се пращене на кости! Успелите да се свестят се опитват да се изправят, но мокрите парцали забавят движенията им.
Освен това юначагата, който гръмна аквариума, е на поста си в нещо като люк, отворен на два метра от пода, и сега ръси с картечница. Полива, момчета, не пести материала! За да не губи време, щом изпразни пълнителя, някой му подава друга поливалка и зарежда първата. Та това е великото изтребление! Непоправима Вартоломеева нощ! Та-та-та! Та-та-та! Чайчето на смъртта! Масов екарисаж! И кайманите отиват, макар все още да не съм сигурен дали са каймани или алигатори, но хайде, каймани да бъдат!
Най-после стрелбата спира. Но толкова агонии наведнъж не свършват толкова бързо. Отвсякъде се оцежда като след тропически порой: крокодилска и човешка кръв. Две-три от гадините не са засегнати от куршумите и продължават гощавката, без пет пари да дават. Най-едрият ръфа като истински гастроном крака на оная русата и мога на бас да се хвана с теб, че веднага ще дегустира и дупенцето. Да им се не начудиш на тия животни, толкова са изтънчени!
Стрелецът изчезва от люка. Веднага след това оттам наднича една червендалеста зурла. Притеснен глас пита:
— Има ли некой жив Санантонио в тоя кучи гъз?
Едва са ни развързали и Берю се нахвърля върху Совьор:
— Ти ли си Коджапул, хммм? Знам те аз, нали те закопчах, кат’ беше още зелен обирджия, как ли не би бил да не си го спомняш? Ей го белега, къде ти резнах бузката с бакърения пръстен, дето после го фърлих, че правеше големи поразии, кат’ се нервирам. Я ми реди, господин готин, къде си ръгнал ти да забъркваш моя Сан А. в твоите юесейски дивотии? Туй момче без геле, грамотно и възпитано, с лъскаво бъдеще! Да те у зеления китаец! Ще ми му рискуваш кожата! И за к’во, Господи, да те запитам? За още по-задръстен нещастник от тебе. Нали го знам и него, Мигел Кадифения език. Кога не клечеше с пушкало пред „Креди Лионе“ или „Сосиете женерал“, кльопаше рунтавелки! Егати лакомията! Сички птички от Пигал се бутаха да му кацнат на носа. Цел хамелеон! Уста тирбушон! Кой къде, а той между шунките на некоя булка, да й смазва лостчето с плюнка! Първа шпага, първи коридор! Да ти забележим, че и аз си падам да попаса на фризирана ливада. Ама това и да пееш с часове лигаво тралала на срамничето на некое маце, са две големи разлики! Аз съм за до сливиците. Оборудван, както I ага, не бива да хващам ръжда. Направо си ми е, как му викаха, лебедкова песен. Само гепвам здраво изтребителката за балоните и започвам като академик по гребане. Обаче да си дойдем на приказката, защо ми разваляш ти момчето. Висна ми ченето, кат’ разбрах, че ти се е повел по акъла. Човек нема мира с тия младоци. А бехме закъснели, а беше ми го оставил да ми го глътнат крокодилите.
— Алигатори са! — възразява Совьор.
— Не — намесвам се, — каймани са!
— Каймани или алигатори, ако не бехме ние, да са го хапнали като пържола гадините. Ама я го глей тоя, дето не е пукнал, къде налита да ми смуче палеца! Гадост! Е, те сега ти излезна късметът!
И Берюрие започва яростно с ритници кратуната на влечугото, което скоро пуска кепенците и изпада в кома от тези удари с парен чук.
Може би сега е моментът, о, мой просветлени читателю, да уточня нещо съществено за теб: Берюрие Безстрашний е издокаран във водолазен костюм, с който прилича на кашалот, изплавал от морските дълбини. Маската, вдигната над гумената качулка, добавя към облика му нещо извънземно, което смущава.
— Как пристигна на борда? — питам.
— Имаме един голем зодиак от гуменчук, моторница за дебъркиране. Наш’та е кат на Светата майка църквата.
— Чия „нашата“?
— Ми на мен, Пинюш и командосите!
— Пинюш е тук?
— Кисне на зодиака и си продухва емфизема. На неговите годинки подводното цамбуркане направо ще му пръсне бронхите.
— Обясни ни какво се случи, Дебел? След като за малко да загинем, изядени от каймани, сега не е хубаво да се пукнем от любопитство.
Морското говедо:
— Бе пак добре, че дрънна една жица, за да ни светнеш за ваш’та кспедиция до цуни ми гъза.