Тони натисна „лява ръка“ и „свиване“, след което ръката му отхвръкна назад, свита в лакътя. „Треперене“ пък го разтресе като есенен лист.
— Дистанционно управление за Антъни Боричели, дубликат! — изхили се Тони и мигом му загорча в устата. Мозъкът му може и да бе изсъхнал от глад, но за толкова разсъждение още го биваше!
Зашари с очи по копчетата и бързо откри това, което търсеше. Почти с облекчение натисна червеното бутонче „смърт“. Докато се потапяше в чернотата, успя със задоволство да си помисли, че е изиграл… Кого? В същия миг го заля вълна от див ужас, защото осъзна, че май не бе натиснал копченцето сам…