— Бях легнал да спя на брега преди две нощи — поде той. — На брега до плажа. През нощта вълните докараха една празна лодка. Хубава малка лодка, и то заедно с греблата! Качих се вътре и я закарах в Монтерей. Можех да взема за нея двайсет долара, но пазарлъкът не тръгна, та накрая се съгласих на седем.
— Остана ли ти нещо от тях? — възбудено попита Пайлън.
— Нали това ви разправям — продължи гордо Джизъс Мария. — Купих два галона вино и ги докарах тук, в гората, и тогава отидох на разходка с Арабела Грос. Купих й от Монтерей чифт копринени кюлоти. Тя много ги хареса — бяха едни мекички и съвсем розови! После й купих шише уиски, а след туй срещнахме едни войници и тя току тръгна с тях!
— Ето как задигат на добрия човек парите! — извика ужасен Пайлън.
— О, не! — отвърна мечтателно Джизъс Мария. — И без това трябваше вече да си отива. И тогава аз дойдох тук и легнах да спя.
— Значи, нямаш повече пари?
— Не знам — рече Джизъс Мария. — Чакай да видя! — Той бръкна в джоба си и изкара оттам три смачкани банкноти от по един долар и една десетцентова монета.
— Тази вечер — каза той — ще купя за Арабела Грос едно от ония работи, дето се връзват отзад и повдигат гърдите.
— Искаш да кажеш ония малки копринени джобчета, дето са закачени на една ивица?
— Аха! — потвърди Джизъс Мария. — И те не са чак толкова малки, колкото си мислиш! — Той се поизкашля.
Изведнъж Пайлън наостри уши.
— Това е от нощния въздух — каза той. — Слушай, хич не е хубаво да се спи на открито. Хайде, Пабло, ние ще го вземем в нашата къща, да го излекуваме от настинката му. Дробовете му вече са пострадали, но ние ще го оправим.
— Какво дрънкаш ти бе! — възпротиви се Джизъс Мария. — Аз съм си много добре.
— Така си мислиш! — каза Пайлън. — Така мислеше и Рудолфо Келинг! А ти сам отиде на погребението му преди месец! Така мислеше и Анджелина Васкес! А умря миналата седмица!
Джизъс Мария се изплаши.
— Какво мислиш, че ми има?
— Това е от спането на открито — каза мъдро Пайлън. — Дробовете ти са пострадали.
Пабло скри шишето с виното в храсталака и така го маскира, че всеки, който минеше, щеше да умре от любопитство, докато разбере какво съдържат бурените.
Пайлън вървеше до Джизъс Мария и от време на време го хващаше под ръка, за да му напомни, че е болен човек. Те го закараха в своя дом, поставиха го на леглото и макар че времето бе топло, завиха го с едно старо одеяло. Пабло със съчувствие заговори за бедните хора, които страдат и се мъчат от туберкулоза. Пайлън изнежи гласа си до немай-къде, Той възторжено заговори за щастието да живееш в малка къща. Когато нощта дойде и всичкото вино се изпие, и всичките приказки се изприказват, и навън студени мъгли се впият в земята като духове на гигантски пиявици, тогава човек не отива да легне в опасната влага на дерето. Не, човек се прибира, ляга в дълбоко, удобно и топло легло и спи като малко дете.
В този момент Джизъс Мария заспа. Пайлън и Пабло трябваше да го събудят и да му дадат да пие. Тогава Пайлън заговори с трогателно умиление за сутрините, когато човек лежи в своето топло гнездо, докато слънцето се вдигне толкова високо, че да се усети горещината му. Човек тогава не подскача и не зъзне в утрото, нито трие ръцете си, за да ги запази от премръзване.
Най-сетне двамата се надвесиха над Джизъс Мария като два хищни и безмълвни териера, които са настигнали своята плячка. Те дадоха на Джизъс под наем своя дом за петнайсет долара на месец. Той с радост прие. Тримата си стиснаха ръцете. Шишето отново излезе от бурените. Пайлън отпи голяма глътка, защото знаеше, че най-трудната му задача е още пред него. Той спомена за нея съвсем кротко и между другото, докато Джизъс Мария пиеше от шишето.
— А сега ще трябва да ни платиш само три долара в аванс.
Джизъс Мария остави шишето и го погледна ужасено.
— Не! — избухна той. — Аз съм обещал на Арабела Грос да й купя едно от ония малки работи. Наема ще си платя, като му дойде времето.
Пайлън разбра, че е сгрешил.
— Когато лежеше на плажа край брега, нали добрият господ ти прати тази малка лодка? Как мислиш, затова ли ти я изпрати добрият господ, за да купуваш копринени кюлоти на някаква си фабрична фльорца? Не, господ ти я изпрати, за да ти спаси живота, за да не спиш повече на открито и да не простинеш. Мислиш ли, че, господ се интересува от гърдите на Арабела? А освен това — продължи той — ние ти искаме само два долара. За един долар ще можеш да вземеш едно от ония работи, толкова голямо, че ще крепи и вимето на крава!
Джизъс Мария все още упорствуваше.