— Виж какво ще ти кажа — продължи Пайлън. — Ако не платим на Дани два долара, ще бъдем изхвърлени на улицата и това ще е по твоя вина. Ти ще ни береш греха, че пак ще трябва да спим в канавките.
Нападнат от много страни едновременно, Джизъс Мария Коркоран отстъпи. Той подаде две от измачканите банкноти.
И ето че напрегнатата атмосфера веднага отлетя от стаята и на нейно място се възцари мир, спокойствие и дълбоко топло другарство. Пайлън си отдъхна. Пабло отнесе обратно одеялото на леглото си и разговорът се поднови.
— Ще трябва да дадем тези пари на Дани. След като бяха утолили първата си жажда, сега смучеха виното от бурканите.
— Какво толкова са му притрябвали на Дани тия два долара? — попита Джизъс Мария.
Пайлън се настрои да откровеничи. Ръцете му за-играха като пеперуди-близнаци и само китките ги задържаха да не полетят на пода.
— Дани, нашият приятел, е тръгнал с мисис Моралес. Ама да не мислиш, че е глупак. Мисис Моралес има двеста долара в банката. Дани иска сега да купи голяма кутия шоколадови бонбони и да я поднесе на мисис Моралес.
— Шоколадовите бонбони са вредни за човека — забеляза Пабло. — От тях болят зъбите.
— Това си е работа на Дани — каза Джизъс Мария. — Ако той иска зъбите на мисис Моралес да я болят, то си е негова работа. Какво ни е грижа нас за зъбите на мисис Моралес?
Лицето на Пайлън се помрачи от неспокойствие.
— Но, — твърдо възрази той — ако нашият приятел Дани занесе шоколадовите бонбони на мисис Моралес, и той ще опита от тях. Тогава и него ще го болят зъбите.
Пабло загрижено поклати глава.
— Ще бъде много лошо, ако ние, като приятели на Дани, от които той зависи, станем причина да го болят зъбите.
— Какво да правим тогава? — попита Джизъс Мария, макар че и той, и всички знаеха много добре какво да правят. Всеки от тях учтиво изчакваше другият да направи неизбежното предложение. Мълчанието продължи. Пайлън и Пабло почувствуваха, че не е редно предложението да изхожда от тях, тъй като би могло да се сметне, че те са заинтересовани страни.
Джизъс Мария пък, мълчеше от уважение към домакините, но когато тяхното мълчание му даде да разбере какво се очаква от него, той веднага пристъпи към въпроса.
— Един галон вино също е добър подарък за една дама — каза той с приятен глас.
Пайлън и Пабло се учудиха на неговата блестяща находчивост.
— Ние ще кажем на Дани, че ще бъде по-добре за неговите зъби да купи вино вместо шоколадови бонбони.
— Но може Дани да не обърне внимание на нашия съвет. Ако човек даде пари на Дани, никога не може да каже какво ще направи той с тях. Напук на всичко може да купи шоколадови бонбони и тогава всичките ни грижи ще идат напразно.
Те бяха превърнали Джизъс Мария в човека, който изразява мислите им, който разрешава трудните положения.
— А защо да не купим самите ние виното и после да го дадем на Дани? — предложи той. — Тогава няма опасност.
— Точно така! — извика Пайлън. — Ето какво трябва да направим!
Джизъс Мария се усмихна скромно, доволен, че неговите схващания се приемат така единодушно. Той знаеше, че рано или късно някой от тях тримата трябваше да ги изрази.
Пабло изля последните капки вино в бурканите и след толкова много безпокойства те уморено го изпиха. Бяха горди, че са намерили такова логично разрешение и при това са изхождали от интересите на своя приятел.
— Огладнях — рече Пабло.
Пайлън стана, отиде до вратата и погледна слънцето.
— Минава пладне — каза той. — Пабло и аз ще мръднем до Торели да вземем виното, а ти, Джизъс Мария, върви в Монтерей да намериш нещо за ядене. Може би мисис Бруно от кея ще ти даде малко риба. А може да докопаш отнякъде и парче хляб.
— Я по-добре да дойда с вас — каза Джизъс Мария. Той подозираше, че някакви други мисли, също така логични и неизбежни, почват да се мътят в главите на неговите приятели.
— Не, Джизъс Мария! — твърдо отвърнаха те. — Сега е два часът или горе-долу толкова! След един час ще бъде три. По това време ще те чакаме тук и ще хапнем. А може да имаме и по чаша вино с хапването.
Макар и неохотно, Джизъс Мария се отправи към Монтерей, а Пабло и Пайлън радостно тръгнаха надолу, към кръчмата на Торели.
5
КАК СВЕТИ ФРАНЦИСК ПРОМЕНИ ДЪРЖАНЕТО СИ И НАЛОЖИ ЕДНО МАЛКО НАКАЗАНИЕ НА ПАЙЛЪН, ПАБЛО И ДЖИЗЪС МАРИЯ
Следобедът на този ден дойде така незабелязано, както идва старостта на щастливия човек. В лъчите на слънцето се появи малко злато. Заливът стана по-син и крайбрежният вятър набърчи водите му. Ония самотни въдичари, които вярваха, че рибата кълве повече при прилив, напуснаха скалите и местата им бяха заети от други, които бяха убедени, че рибата кълве повече при отлив.